Интерлюдия. Горчивите плодове на познанието

[asthfghl]

- Представи си, че вървиш по пътека през най-красивата градина, ухаеща на спокойствие, обгръщаща те с хармония и щастие.

- Това е лесно! Всеки мечтае за оазиса на живота!

- А сега си представи, че градината свършва с най-грозната и мръсна дупка, пълна с лепкава кал.

- Ами то така става обикновено! ”Всяка радост е бременна с мъка, всяка нежност крие удари груби”.

- А ако знаеш как свършва пътя, ще тръгнеш ли изобщо?

- „Но ако вкусвам тази наслада с такова благоразумие и предпазливост, тя няма да бъде наслада за мен”

- Така е! Мъдростта не е щастие, а страдание.