asthfghl | Откъде идва моралът?

"По същество моралът не е доктрина, която има за цел да ни накара да се чувстваме щастливи, а да ни научи как да бъдем достойни за щастие". -- Емануел Кант

Моралът е философска концепция за това кои действия и резултати са "правилни" и кои са "грешни". Може би забелязахте кавичките. Неслучайно ги поставих - защото основният проблем на морала е да определи с точност кое е правилно и кое - грешно. Повечето хора считат, че кое е правилно и кое грешно е нещо вродено в природата. И до известна степен това е така, защото еволюционната психология и еволюционната етика например сочат, че в течение на развитието си като общество сме развили определени типове поведение, които (по един доста самодостатъчен начин) определят това, което самите ние считаме за морално.

Кое е правилно и кое - грешно?

Правилно и грешно могат най-просто да се определят съответно като действия, които са желателни и такива, които са нежелателни. Но дори и при това положение кое е желателно и кое - не, може да варира според човека или групата от хора, към които се съотнася. Според най-разпространеното схващане морални са онези действия, които не причиняват вреда, страдание, неудобство или болка на другите, докато неморалните са тези, които го правят. Трудната част в цялата тази "моралност на удобството" се състои в това да намериш недвусмислена причина, която да оправдава налагането на това схващане за морала върху някого другиго.

Абсолютен и относителен морал

Абсолютният морал (или "морален абсолютизъм") постановлява, че кое е морално и неморално се определя от твърди правила, които не се изменят във времето и които могат да се напишат предварително и да траят вовеки веков. Този подход е често срещан при религиите - особено онези, които разчитат на писани текстове, за да определят моралните и етични указания под формата на декрети (божии заповеди).

Моралният релативизъм пък (или още "относителен морал", който в никой случай не бива да се бърка с Теорията на относителността) постановява, че моралът може да бъде донякъде гъвкав и изменчив и така приема субективния му характер. Той взима под внимание културните различия през различните епохи и региони и допуска, че разбиранията на хората за това кое е морално може и да се различават и да се изменят. Този изменчив облик на основните морални правила в различните епохи е известен още като "морален цайтгайст" (от немски: "духът на времето"). Така например в миналото робството е било възприемано като неизменна част от западната цивилизация, докато в днешни времена то се счита за грешно (ако не броим по-скритите и по-косвени форми на робство, като например изнасянето на основни индустриални производства в Третия свят, или поддържането на система от затвори, които по същество са трудови лагери).

Моралният релативизъм не е лишен от недостатъци и критици и често е разглеждан като оправдание за откровено неморални действия, тъй като по същество той заявява, че "хората вършат тези неща различно на онова друго място". Важно е да правим разлика между описателния релативизъм и нормативния релативизъм. Описателният просто обяснява нещата, каквито са. А не какви би трябвало да бъдат. Нормативният приема, че моралът е субективен и така всички морални системи би следвало да бъдат толерирани. В общия случай понятието "морален релативизъм" се използва предимно за втория вариант.

Има и един друг вариант, който заема междинно място между двете крайности: моралният универсализъм. Тази позиция е застъпвана от политолога и философ Ноам Чомски. Моралният универсализъм постулира, че съществува универсална етика, чрез която дадено действие може да бъде определено като "добро" или "лошо", но не е задължително напълно да приема монизма. За разлика от абсолютния морал, моралният универсализъм може да се комбинира с плурализма на ценностите, който постулира, че индивидът може да има противоречащи си, но еднакво правилни ценности. Така например утилитаризмът е подход, изграден около принципа за моралния универсализъм.

Ролята на етиката

Моралът е пряко свързан с концепцията за етиката, която по същността си представлява набор от предписания, които се предполага да помагат да постигнем "правилните" (т.е. "добрите") резултати.

Основа за морал

Същестуват множество различни схващания за произхода на морала. Те включват "аргумент от морал", "еволюционния аргумент" и социоложкото схващане, че представата ни за това кое е морално и кое не до голяма степен се основава на общоприетите схващания на мнозинството в съответното общество (т.е. културен релативизъм). Също така трябва да споменем идеята за "естествения закон", който е универсален морален кодекс, изначално присъщ на човеците.

Дескриптивна основа

На практика, социалният морал изглежда е резултат от еволюцията на обществото и многократно повтарящото се прилагане на възможни решения на теорията на игрите. Например едно общество на примати (шимпанзета) употребява нещо, което донякъде наподобява човешка морална система, дори политически принципи (пример: Фройд, Фродо и тяхната дружина от популярния документален филм).

Едно изследване на Джонатан Хайдт сочи, че "хората обикновено не се впускат в морални разсъждения". Както заключава Хайдт, "те по-скоро прибягват до рационализация", т.е. търсене не обяснения за дадено явление, като започват със заключението, постигнато чрез несъзнателна емоция, а след това тръгват отзад напред в търсене на достоверно оправдание".

Различни психологически експерименти използват философския "проблем с трамвая", за да демонстрират тази склонност у хората. Когато човек бъде помолен да превключи стрелката на релсите, за да премаже един човек, но да спаси живота на петима души, той най-вероятно ще го стори, воден от утилирарния начин на мислене. Но ако променим малко заданието и го накараме да метне един човек връз релсите, за да спаси петимата, той ще използва деонтологично разсъждение и ще остави трамвая да премаже петимата, само и само да не му се налага собственоръчно да прати онзи клетник към гибел.

Едно друго изследване пък е демонстрирало, че използването на определена черепна магнитна стимулация може да повлияе на преценката ни за морално и да измени начина ни на мислене дотолкова, че да възпрепятства способността ни да преценяме намерението зад извършването на дадено действие. Същото важи и за определени типове черепно-мозъчни травми. Джошуа Грийн заключава, че тези деонтологични морални съждения е по-вероятно да се основават на интуицията и емоцията, отколкото на разума, да не говорим пък за съблюдаването на някакви писани правила.

Морален натурализъм

Моралният натурализъм е форма на когнитивизъм, произхождаща от прилагането на теорията на игрите към етиката. Вместо да тълкува морала като резултат от съгласието между членовете на голяма група от индивиди със свободна воля, моралният натурализъм разглежда морала като производно явление, което е неволен страничен ефект от взаимодействието между тези субекти вътре в по-малките съставни групи на общността. С други думи, моралът не е предназначен да решава отделен конкретен проблем, а цяла гама от често повтарящи се проблеми - също както естественият подбор приспособява цели популации от организми към непрестанно изменящите се условия на околната среда. Това поставя моралните факти в същата категория като природните факти за света, което е в пряк разрез с твърдението на повечето религии за спуснати отгоре божествени заповеди за това кое е морално, които са били произволно определени и постановени от съответното божество посредством откровение свише.

Допълнително четиво и гледиво

"Теоретични глупости: Един трактат за морала"

Определение за морал според Философската енциклопедия на Станфордския Университет

"Моралният инстинкт" - статия от Стивън Пинкър в New York Times

"Относителността на правилното и грешното" - есе от Айзък Азимов

"Еволюция на морала" от Ричард Джойс

"Магнитите и моралът" - изследване на Стивън Новела за списание Neuroscience

"Тайната шега на душата на Кант" от Джошуа Грийн