"Към звездите" - почти изумителен, но само толкова

[asthfghl]

Рядко давам оценки за филми, но този път няма как да пропусна "Към звездите" (Ad Astra). Докато другите се прехласваха по неособено дебело замаскираните философско-юнгиански препратки и предполагаемо "гениалната" игра на Брад Пит (опитен актьор е, но чак пък гениален), аз нямаше как да не обърна внимание на купчината логически и научни несъответствия с реалността, което по-скоро извика няколко момента на открита насмешка у мен, отколкото добри впечатления. Все пак когато използваш Космоса като фон, би следвало да си направиш труда поне бегло да се придържаш към най-елементарната логика на законите на физиката. Списъкът с откровено скалъпени глупотевини от физична гледна точка е наистина много дълъг - като започнем с основната идея, заради която беше предприето цялото това пътешествие ("към звездите" не - по-скоро към няколко планети, някои от които беше напълно излишно да бъдат посещавани), та до направо абсурдния момент с панела-щит, с който Рой без никакви премеждия успя да прелети през цял астероиден пояс и накрая с един скок уцели от хиляди километри точно станцията, на която трябваше да кацне. В този момент вече не успях да се сдържа и прихнах.

Но да видим по-подробно къде е проблемът. Или проблемите. Многото.

Интересното е, че сред екипа на филма се твърди, че е имало човек от НАСА, който им е давал съвети. Не знам какво ги е съветвал този човек, но определено не си е свършил добре работата. Грешките варират от погрешни представи за космоса до невярно представяне на елементарни астрономически факти.

ВНИМАНИЕ! ОТТУК НАТАТЪК СЛЕДВА РАЗКРИВАНЕ НА СЮЖЕТА НА ФИЛМА. НЕ ЧЕТЕТЕ, АКО СМЯТАТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ФИЛМА И НЕ ИСКАТЕ ИЗНЕНАДАТА ДА БЪДЕ НАРУШЕНА!

1) Началото

Главният герой Рой работи на комуникационна кула, която стърчи високо в земната атмосфера. Фатален инцидент предизвиква силна експлозия на тази кула. След като оцелява, Рой е извикан от централното командване, където под секрет му разкриват, че баща му, легендарен астронавт, който е изчезнал преди 16 години по времето на мисия до Нептун в търсене на извънземен разум, може и да е още жив и да е отговорен за мистериозните вълнови импулси, идващи от космоса и предизвикали инцидента с кулата. Оттук започва едно пътешествие до обратната страна на Луната, после до Марс и накрая до Нептун, като по пътя на Рой му се налага да се справя с лунни пирати, космически примати, некадърни астронавти, конспирациите на космическото командване и разбира се - собствените си вътрешни демони. Основната идея на филма е, че човечеството изпитва мощен стремеж да овладява звездите (или в случая - планетите) в търсене на ресурси, но и на живот извън Земята. Търсенето на извънземни разбира се е хубаво нещо, но не и когато всички по веригата без изключение избират възможно най-грешния подход.



2) Търсене на живот на грешните места

Значи, преди години бащата на Рой се е отправил на дълго пътуване до Нептун в търсене на живот из другите слънчеви системи. Според историята, целта е била да се достигне ръбът на хелиосферата, където слънчевото лъчение не пречи на нашите инструменти.

В действителност, това твърдение е лишено от всякакъв смисъл. Хелиосферата (зоната, докъдето достига слънчевият вятър) се простира далеч отвъд орбитата на Нептун. Сондите Вояджър 1 и 2 вече са я достигали и им е отнело над 12 години да подминат Нептун и още 29 години, за да достигнат ръба на хелиосферата. Даже ако беше вярно, че слънчевото лъчение пречи на нашите прибори на бъдещето, Нептун изобщо не може да се счита за достатъчно отдалечено място, за да се отървеш от това влияние.



Още повече, че цялата идея с търсенето на извънземен разум толкова далеч от дома е изначално погрешна. Най-добрият подход е просто да си стоиш на Земята и да слухтиш за сигнали от други цивилизации, или пък да търсиш планети в други слънчеви системи и да анализираш атмосферата им. И о, изненада! В днешно време вече правим и двете неща. Например наскоро астрономите обявиха откритването на планета, няколко пъти по-голяма от Земята (вероятно газов гигант), в чиято атмосфера има водни пари - чудесна предпоставка за развитието на живот. Разстоянието дотам е 110 светлинни години.

3) За кулата

Във филма Рой отначало изглежда е астронавт, но после се оказва, че всъщност работи на гигантска комуникационна кула, която стърчи в космоса. Следва серия експлозии и нашият герой започва да пада към Земята.

Първо, нека да кажем браво за идеята! Цялата сцена е брилянтно заснета и дава чудесна представа как би изглеждало едно падане от такава височина. Съвсем вярно е показано, че тук няма достатъчно въздушно съпротивление и падащият астронавт ще започне неконтролируемо да се върти, което може да го докара до състояние на безсъзнание.

В действителност Джоузеф Китинджър, който поставя рекорда за скок с парашут преди повече от половин век, е преживял нещо подобно. При първия му скок от стратосферен балон през 1959 г. той попада в неконтролируема спирала (120 оборота в минута), което предизвиква натоварване 20 G, губи съзнание, но оцелява единствено заради факта, че парашутът му е бил настроен да се отвори автоматично. Филмът наистина пресъздава доста добре подобна ситуация.



Все пак не липсват и някои проблеми с тази сцена. Първо, причината да бъде построена тази кула изглежда е търсенето на живот в космоса. Но каква честота се използва? Ако е антена, честотата ще е радио - но почти всички радиовълни така или иначе пробиват земната амосфера, така че няма нужда да се строят кули в небето. От друга страна, ако са гама или рентгенови вълни, или пък инфрачервени, те твърде лесно се разсейват в атмосферата и наистина биха могли да се изследват от орбита - само дето извеждането на цяла флотилия от сателити за целта е в пъти по-евтино от построяването на една такава кула.



Единствената цел на такава голяма антена очевидно е засичането на радиовълни. Американците и руснаците използват такива свръхниски честоти за военни комуникации с подводници, използвайки самата Земя или нейната йоносфера като антена. Но така може да се прати само минимално количество информация. Тези техники обикновено се използват само за изпращане на простички сигнали до повърхността, като сигнални буйове или като сигнал, с който се викат на помощ други, по-сложни комуникационни средства. Радиовълните са изключително неефективни за предаването на големи пакети информация, т.е. една напреднала извънземна цивилизация изобщо не би се занимавала с подобна примитивна техника, тъй като чрез нея могат да се изпращат само по няколко символа в минута. Това е десетки хиляди пъти по-слаба комуникация от един допотопен модем от 90-те например. Даже съвременните джиесеми изпращат стотици милиони пъти повече информация!

4) Поредица от глупаци

Във филма корабът на бащата е използвал двигател с материя-антиматерия, който се поврежда край Нептун, с което предизвиква периодични енергийни импулси, които убиват десетки хиляди хора из Слънчевата система, включително на Марс и на Земята. Заявява се, че с пътуването си през космоса, тези лъчи "нарастват по сила". Също така, повреденият двигател предизвиква "верижна реакция", която заплашва с унищожение всичко живо в Слънчевата система.

В действителност, космическите лъчи няма как да нарастват по сила с пътуването през космоса. Според законите на физиката, всяко лъчение отслабва с отдалечаване от източника, съгласно закона за обратния квадрат. Т.е. с отдалечаване от Нептун, тези вълни бързо ще отслабнат. И ако наистина са успели да убият хиляди на Земята, значи в непосредствена близост до повредения кораб би трябвало отдавна да са изпепелили всичко живо (а те не са).

Що се отнася до двигателя, съвсем нормално е химическите двигатели от нашето време да не могат да ни откарат до Нептун за толкова кратко време, така че във филма се използва реакцията между материя и антиматерия - един наистина потенциално ефективен начин на придвижване. Проблемът е, че този процес няма как да предизвика верижна реакция. Сценаристите се бъркат с деленето на радиоактивните атоми в атомните реактори - там разделянето на тежките ядра отделя неутрони, които действат като шрапнели, които на свой ред бомбардират други съседни атоми и ги делят - това е верижна реакция. При сблъсъка на материя с антиматерия и двете взаимно се унищожават и се освобождава техният еквивалент в енергия, съгласно E=mc^2. Но антиматерията се намира твърде рядко във Вселената - ще се наложи да си я произведем и складираме за пътуването. И веднъж като се изразходи, повече няма как да поддържа верижна реакция. Няма никакъв риск за Слънчевата система!

Между другото, една такава огромна реакция между материя и антиматерия се е случила при самото раждане на Вселената. По някаква причина обаче при Големия взрив, на всеки милиард и една частици материя са се паднали милиард частици антиматерия. Всички останали частици са се унищожили взаимно и са се превърнали в енергия, като е останала по една частица материя на всеки милиард. Именно този остатък виждаме сега под формата на планети, звезди и галактики. Доказателството идва при изчисляване броя фотони, които в момента има във Вселената, и сравняването им с наличния брой атоми. В момента никъде в космоса няма значително струпване на антиматерия, макар и да е възможно отделни частици от нея да се произведат при определени физични взаимодействия. За целта обаче са нужни извънредно мощни ускорители на частици и ефективен начин произведената антиматерия трайно да се складира по сигурен и безопасен начин. А това е по-трудоемко от самото й изразходване.



5) Космически пирати

Във филма Луната е в състояние на политически хаос. Рой каца с един граждански полет и се отправя на рисковано пътуване по земя (луна) до обратната страна на Луната, като прекосява опасна военна зона, където цари беззаконие. По пътя преживява преследване с бъгита с лунни пирати, които стрелят по нашите с енергийни оръжия, а накрая бъгито на Рой пада в една пропаст и прелита през един кратер.

В действителност това е може би най-интересната сцена във филма. Няма нищо лошо в това да включиш няколко лоши лунни пирати, нали?

А дали пистолетите биха работили в космическия вакуум? Всъщност да - обичайните огнестрелни оръжия могат да изстрелват куршуми в космоса, тъй като барутът им притежава собствен окислител. Иначе, плазмените оръжия или каквото там използваха във филма, са мистерия - не знаем как точно работят, така че защо не? Сигурно е възможно.

Луноходите също изглеждат доста правдоподобни и наподобяват тези от мисиите Аполо 15, 16 и 17, така че сцената е окей. Руснаците също са пращали дистанционно управлявани луноходи, а в момента китайците работят с роувъра Юту на обратната страна на Луната. Във филма, бъгито пада в кратера и описва страховита плавна траектория. Наистина, гравитацията на Луната е само 1/6 от земната, така че бъгито би се задържало доста дълго време в полет, преди да кацне. Шестица по този показател.

6) Космически маймуни

Във филма, корабът Цефей, по пътя си от Луната до Марс, засича SOS сигнал от друг кораб и екипажът решава да спре и да разследва ситуацията. Само че там са атакувани от маймуна, избягала от лабораторията на втория кораб. Рой се бие с маймуната и най-сетне успява да отвори люка в нейната кабина, с което тялото на примата мигновено експлодира.

В действителност, при обикновените химически двигатели, ракетата не може просто да си спира и тръгва по желание на екипажа. Необходим е огромен разход на гориво, за да се направи подобна маневра. За всяко ускоряване или намаляне на скоростта са нужни огромни количества енергия, а екипажът на Цефей несъмнено е разчел своето гориво до грам, за да изпълни мисията си. Такива непредвидени отклонения определено не са в програмата му. Ако пък имаха йонни двигатели, по-леки космически кораби биха могли да спират и тръгват (например при посещение на астероиди) и да променят траекторията си по-лесно.

Само че Цефей видимо е ракета със степени, т.е. двигателят е поначало химически, или поне извършва важните маневри (като тръгване, спиране, промяна на курса и скоростта) именно чрез тягата на химическия двигател (съвсем нормално). По-късно наистина преминават към "двигателя за далечно пътуване" и цветът на огъня се променя в син, т.е. като при йонните двигатели. Също така, двигателите изглежда подават постоянно енергия по време на полета, както биха направили йонните (за разлика от химическия двигател, който само дава начален тласък, при който изразходва всичкото си гориво и оттам нататък се разчита на балистиката).

Проблемът с йонните двигатели е, че са крайно неефективни при придвижване на тежки товари - изстрелването на малки йонизирани частици от задната част не би помръднало толкова много тонове товар. Тягата е изключително слаба - колкото тежестта на лист хартия. На такъв двигател би му отнело седмици и месеци само да намали скоростта, след като екипажът получи SOS сигнала. Така че няма начин корабът да спре навреме за срещата с авариралия кораб.

И да, животни са извеждани в космоса с цел изследване на реакцията им при нулева гравитация. Например плъховете показват интересна склонност да свикват бързо с безтегловността, започват да се оттласкват от краищата на клетката, даже в определен момент се усещат да тичат по стените й, за да използват имитацията на гравитация, причинена от центробежната сила.

Поведението на маймуната при безтегловност несъмнено е интересно във филма. Само че ми е необяснимо защо изобщо ще изпращаш маймуна в дълбокия космос. Много по-лесно и евтино е да я изведеш в околоземна орбита и там да изследваш поведението й.

Също така, нито маймуните, нито хората експлодират в открития космос. Всъщност един човек (или маймуна) би могъл да оцелее минута-две във вакуума на космоса. Може и да се раздуе донякъде, но по-скоро първо ще замръзне, а след това ще се задуши. Но в никакъв случай няма да се пръсне на хиляди парчета мръвка!

7) Неканени пътници

Във филма, корабът Цефей се предполага да пътува до Нептун без героя Рой, но той тайно се промъква на борда, след като първо преплува през едно подземно езеро.

На Цефей му отнема 19 дни да стигне от Марс до Нептун, но Нептун е на 10-60 пъти разстоянието от Луната до Марс (в зависимост от фазата на орбитата), така че би отнело между 190 и 1140 дни да се стигне до синия гигант, а във филма това време е намалено до 79. Освен че за целта ще се наложи да се увеличи скоростта няколко пъти, сега ще е нужно и поне 100 пъти повече гориво, отколкото при полета до Марс, ако не и повече. Малко е вероятно един кораб от класа на Цефей, предназначен за полети до Марс, да е в състояние изведнъж да е в състояние да стигне и до Нептун.

Освен това, при един такъв дълъг полет се налага всеки грам товар да е разчетен много точно, да не говорим за необходимия въздух за екипажа. Ако си сметнал товара и въздуха като за трима, един четвърти неканен гостенин би изложил живота на всички на риск. Във филма всички освен Рой умират още при първото спречкване и това решава проблема, но той няма как да е знаел това предварително, когато се е промъквал на борда. Значи или е прекалено тъп (какъвто уж не е), или още преди натрисането си на борда си е бил наумил да убие някого, а това изобщо не съответства на профила на героя.

Рой преплува едно подземно езеро, облечен със скафандър - изумителна сцена. На Марс наистина вероятно има подземни езера, но те нямат нищо общо със земните. Даже и със скафандър, едно плуване (или по-скоро пълзене по въже) би изложило астронавта на сковаващ студ, огромно налягане (поради стотиците метри лед отгоре) и агресивна химическа среда (при тези температури и при липсата на подгряваща земна мантия, водата вътре би останала течна, само ако е изключително солена - и като казвам солена, не става дума за обикновена сол, а за перхлорати, които са изключително токсични).

8) Пожарогасителят

Във филма, Рой се промъква на ракетата, някакъв идиот се опитва да стреля по него, но уцелва някакъв контейнер, който много прилича на пожарогасител. Обгазяването убива целия екипаж освен Рой, който е със скафандър (едната жена умира от удар при внезапна промяна на инерцията след разкачването на втората степен на ракетата).

В действителност, само пълен идиот би използвал огнестрелно оръжие вътре в космически кораб, където всеки неточен изстрел рискува да пробие дупка в корпуса и да убие всички. Може би се питате защо изобщо има пистолет на борда, но всъщност руските космонавти често носят такъв в техните капсули, предимно за да се бранят от диви зверове, ако се приземят някъде в сибирската тайга след приключване на полета.

Ако онзи контейнер наистина е пожарогасител, на какъвто изглежда, на Земята се използват най-различни версии на пожарогасители в зависимост от вида пожар. Най-разпространен е този с въглероден диоксид, който при изпускане измества кислорода, тъй като е по-тежък от въздуха. Ако пожарогасителят е такъв, ще е нужно доста по-голямо от изпръсканото количество, за да издушиш всички на борда. Да не говорим, че ще е нужно доста повече време, за да ги убие. Всъщност астронавтите на Международната космическа станция отдавна са се усетили за този риск и са сменили пожарогасителите с такива с водна пара.

На станцията Мир е имало пожари и преди, например през 1997 г. един контейнер с литиев перхлорат избухва и тъй като той е предназначен да произвежда кислород, взривът прераства във верижна реакция и пожар, който не може да се изгаси. Космонавтите замалко не загиват и станцията е била на косъм да бъде изгубена. В крайна сметка всичко се разминава благополучно и цялата ситуация приключва с първата и единствена снимка на пияни космонавти от последвалото празненство по случай оцеляването им.



9) Не отивай там

Във филма, след като минава покрай Сатурн, корабът подминава един голям космически телескоп.

В действителност, една от най-големите заблуди в астрономията е, че телескопът Хъбъл всъщност посещава местата, които фотографира. Но това не е вярно. Той просто си стои в орбита около Земята, на около 400 км височина, и снима обекти на огромно разстояние. Изведен е в космоса, за да се избегне замъгляващият ефект от земната атмосфера. Разбирам откъде може да идва тази заблуда - все пак сме пратили немалко сонди из Слънчевата система, за да снимат планети и астероиди отблизо. Но пътуването до планетите от Слънчевата система едва ли помага много при снимането на изключително отдалечените обекти, с които се занимава Хъбъл. Там говорим за милиони и милиарди светлинни години! Все едно да се приближиш до прозореца в стаята, за да видиш по-отблизо Луната!



10) Онзи скок

Във филма, след като стига до Нептун, Рой установява, че е в грешна орбита и му се налага да се скачи с кораба на баща му. След като това се оказва невъзможно поради повреда, той просто прескача няколко метра през открития космос. След това, за да се върне обратно, той застава на някакъв въртящ се радар, откъртва една плоскост от защитното покритие, използва я като щит пред себе си, за да прехвърчи през пръстените на Нептун, и накрая каца директно върху своя кораб.

В действителност няма никакъв смисъл да имаш кораб, който да те отведе чак до Нептун и да може удобно и безпроблемно да намали за скачване с друг кораб - и накрая да не можеш да донагласиш траекторията му, за да съвпадне с тази на другия кораб. Никакъв смисъл. Рой твърди, че това е поради космически отпадъци, но това е глупост. Дори днес използваме роботизирани кораби, които спокойно се справят с преминаването през сложна обстановка като пръстените на Сатурн, които са много по-големи и гъсти от тези на Нептун.

Нужна е много енергия, за да се сменят траектории и орбити. Не е достатъчно просто да скочиш напосоки от някакъв въртящ се радар. Плюс това, дори най-вътрешният пръстен на Нептун е поне 1300 км широк, а броят им е най-малко 5. Няма как да изчислиш "на око" траекторията си така, че да уцелиш един малък кораб (няколко десетки метра), движещ се със стотици метри в секунда в орбита, отдалечен на над хиляда километра от теб. При положение, че летиш свободно из космоса, блъскайки се в милиони шрапнели по пътя си, всеки от които би могъл да те отклони.

Да не говорим, че тези шрапнели, от които са съставени пръстените на Нептун, се движат с хиляди км/ч. Даже и да се движиш успоредно с някои от тях, други ще ти пресекат пътя под най-различни ъгли и скорости (по-вътрешните се движат по-бързо от външните). Разликите в скоростта са от порядъка на стотици метри в секунда - все едно преминаваш през стрелбище, а хиляди войници непрекъснато стрелят по теб с картечници. Един прост метален панел няма да те спаси. Ще станеш на решето за секунди!

11) Ударната вълна

Във филма, за да се върне у дома, Рой решава да използва "ударната вълна" от ядрената детонация, която той задейства на кораба на баща си, за да го изтласка от Нептун до Земята.

В действителност, Щатите наистина са обмисляли в определен момент да използват ядрени бомби с цел постигане на космическа тяга (50-те, Проект Орион). Но тук има едно голямо "но". За целта са били нужни изключително прецизни изчисления и бомби с точно определена форма, както и специална омекотяваща маса, върху която да се приложи ударът, за да се предпази екипажът и да се убият ефектите от мигновеното ускорение (иначе човешкото тяло би претърпяло фатални вътрешни разкъсвания).

Свикнали сме да гледаме ударни вълни при ядрени експлозии, но те са предизвикани от шока, разпространен във въздушна среда. При отсъствието на въздух единствено ще получим шока от наличния въздух в експлодиращия кораб (което хич не е много), както и тонове убийствени шрапнели. Цялото това нещо просто ще премине през кораба, който се предполага да бъде ускорен, и ще убие всеки и всичко на борда.

Да сте чували за фразата "да взривиш хладилника"? Тъкмо това прави Индиана Джоунс, когато се скрива в един облицован с олово хладилник, за да оцелее при една ядрена експлозия. Ако щете вярвайте, но такъв сценарий е много по-правдоподобен от случилото се с героя на Брад Пит в "Към звездите". Само дето зрителите там се смяха, а тук - не.

Корабът на Рой така или иначе има нужда от наистина добър двигател с антиматерия, за да реши редицата останали проблеми, които тук не успяхме да споменем - просто за да го отведе обратно у дома.

В заключение

"Към звездите" наистина е пълен с чудеса: орбитални кули, битки с лунни пирати, космически маймуни, подземни бази на Марс и разбира се - изумителни изображения на планети. Несъмнено, основният му замисъл е бил по-скоро философски и психологически - в това спор няма. Проблемът е, че нещото, което задвижва цялата фабула (необходимостта от полет до Нептун в търсене на извънземен живот) просто е лишено от всякакъв смисъл. Със сигурност при повечко усилие би могло да се намери смислено обяснение и мотивация за почти всички останали налудничави сюжетни моменти. Можеха да доизкусурят някои подробности: например кулата можеше да е асансьор, маймуните можеха да са на транспортен кораб, пътуващ по същия маршрут, а екипажът на Цефей можеше да загине от пожар, а не от задушаване. А бащата на Рой можеше и изобщо да не си прави труда да бие всичкия тоя път до Нептун в търсене на извънземен живот - достатъчно беше просто да е искал да изследва Слънчевата система. Какво лошо има в това?

В крайна сметка ще трябва да се задоволим с оценката, че "Към звездите" е просто един ПОЧТИ изумителен филм. Но само толкова.