Защо хората се подвеждат по псевдонауката

[asthfghl]

Псевдонауката е навсякъде около нас - на гърба на бутилката от шампоана, по всевъзможните реклами, които изскачат във Фейсбук... и най-вече по новинарските онлайн изданийца. Смели твърдения, съдържащи многосричков научно звучащ жаргон, постоянно се борят за вниманието ни, като се опитват да създават впечатлението, че са подкрепени от лабораторни изследвания и неоспорими научни данни.

Смелите твърдения приемат какви ли не изумителни форми. Магнитни гривни, които подобряват спортните постижения. Въглехидратите предизвикват затлъстяване. И почти всичко непознато носи рак.

Разбира се, учените са наясно, че понякога хората вярват на неща, с които науката няма как да се съгласи. Това не е проблем само по себе си. В самите научни среди е пълно с хора, които са несъгласни един с друг. Това е цялата идея на това да се занимаваш или да се интересуваш от наука. Ако всички мислеха по абсолютно същия начин, научният прогрес щеше да спре. Но когато хората искрено повярват, че магическите илачи например са наука, се налага заблудата да бъде изобличена. Защо обаче това се оказва толкова трудно?

Проблемът може би е в това, че хората като цяло гледат с недоверие на така наречения "елит", а академичните среди по една или друга причина се причисляват тъкмо към него (в случая - интелектуалния елит). Според мнозина те се ползват с незаслужени привилегии и се считат за нещо повече от останалите. На много хора им се повдига от самата идея да се вслушат в думите на някакви зубъри с множество завъртени научни титли, които говорят надменно и неразбираемо и си дават вид, че винаги са прави и че имат правото да поправят и наставляват необразованите низши класи.

Вярно е, че учените имат репутацията на самовлюбени, арогантни, снизходителни хора, които проявяват нетърпение към всички останали, които не са от тяхната сфера на познание. Но истината е, че на всеки вирнат нос се падат десетки скромни, всеотдайни ентусиасти, които искрено обичат работата си и желаят да споделят постиженията си с останалия свят.

И все пак когато се налага да се изправим срещу съществуваща самозаблуда, първото препятствие е цяла стена от когнитивен дисонанс. Всъщност много видове когнитивен дисонанс. Така че нека ги разгледаме един по един.

- Залагане и настояване на губещия кон. Това е причината много хора, които вече са купили билети за филм, който според всички отзиви се е оказал некачествен, все пак да отидат и да си пропилеят вечерта в киното, защото вече са платили билетите. По същата причина хората продължават упорито да дъвчат пържолата, която на вкус и усещане е като подметка. Или да не се откажат от насрочената сватба, въпреки че взаимоотношенията с годеника вече са се развалили. Тук в основата е стремежът да оправдаеш предишни погрешни решения чрез нови такива. Т.е. когато някой е вложил усилие, ресурси и репутация в определен избор или убеждение, той вече е инвестирал твърде много в него и е много вероятно да се бори докрай, дори след като е станало ясно, че каузата поначало е изгубена.

- Склонност за потвърждаване и избирателно пристрастие. Освен че много обичаме чувството да бъдеш прав, ние сме склонни да търсим закономерности - това ни помага да осмислим околния свят. Затова хората често активно си съставят представата за закономерност, където всъщност я няма. Именно това се нарича склонност за потвърждаване: подбираме свидетелства в полза на предпочитано от нас убеждение и игнорираме всичко, което би могло да го обори. Предвид множеството неща, които се случват около нас всеки ден, не е никак трудно да изберем едно или две сред тях, които пасват на предварителното ни убеждение, към което сме се привързали - било то някакво суеверие, предразсъдък или стереотип. Или защо не конспиративна теория.

- Илюзия за групиране. Всеки ден ни заливат тонове информация и понякога подсъзнанието ни я обобщава погрешно, като ни кара да си въобразяваме, че всяко произволно количество информация притежава вътрешна структура и е организирано в определени еднотипни групирания. Тук пак играе присъщият ни стремеж да намираме закономерности в иначе хаотичния свят - повтарящи се шаблони, които да можем да групираме и по-лесно да обясняваме. Наистина, влечението ни към порядъка прави тези информационни групирания много изкусителни и затова е твърде лесно да забравим, че две едновремнно случващи се неща не е задължително да бъдат свързани помежду си.

- Ефектът Дънинг-Крюгер. Дарвин доста брутално го обобщава чрез принципа "невежеството ражда убеденост". Колкото по-малко знаеш, толкова по-склонен си да се възприемаш като експерт. И обратното - колкото повече знаеш, толкова по-вероятно е да поставяш под съмнение собствената си компетентност. Това означава, че мнозина изпитват илюзорно чувство за превъзходство. По същата причина и доста експерти не могат да обяснят на човешки език как точно вършат високо специализираните си неща, тъй като са приели по подразбиране, че обяснението е достатъчно очевидно.

Има и друг един фактор. Парите. Когато е въвлечена икономическата изгода, науката бива натикана в ъгъла и заглушена. Например когато обикновеният играч на фондовата борса реши да инвестира в дадена компания, която си докарва хляба от търгуването на псевдонаучни джунджурии сред наивните потребители, се изисква огромно усилие да катурнеш убеждението му, че цялата работа може и да е една голяма кула от карти. Навсякъде по света малки и големи фирми и фирмички най-безсрамно правят огромни печалби за сметка на лековерието на масовия потребител, позовавайки се на зле прикрито шарлатанство. Тъкмо защото разчитат на дотук описаните склонности на човека: да настоява на губещия кон, да игнорира противоречащите на убежденията му факти, да търси закономерности в хаоса и да се мисли за компетентен, когато е невежа.

Другата такава важна сфера на проява на тези предразсъдъци е здравеопазването. С неминуемото влошаване на здравето с напредване на възрастта и с намаляването на възможните варианти за лечение нараства склонността да се търсят всякакви възможни алтернативни методи. Определящ фактор тук е надеждата, която умира последна. И това именно е най-силното оръжие срещу рационализма. До последно се надяваме, даже вярваме, че нещо ще проработи, независимо дали то е пълна глупост и шарлатания. Защото просто отказваме да приемем неизбежното.

Не е лесно за хора, занимавали се с наука цял живот, да се пречупят и да намерят верния подход и език, с който да приобщят широката общественост към същността на познанието си и да й вдъхнат доверие в достиженията на науката. Един възможен начин е да се търси ежедневен, "човешки" език за обясняване на научни концепции, които иначе в академичните среди се обсъждат на специфичен език. Да се представят научните открития под формата на забавление, чрез интересни събития (научни фестивали, изложби, състезания), за да се отърси публиката от впечатлението, че науката е сухарско, твърде сериозно и абстрактно занимание. И най-важното: публиката трябва лично да участва! Науката трябва да е достъпна. Особено за най-малките. Защото измежду тях ще се пръкнат следващите поколения учени, които ще тикат човешкия прогрес напред.

Що се отнася до разпръсването на митове и заблуди, налага се учените да положат известни усилия и да подобрят уменията си да комуникират, да изнамират оригинални подходи за популяризиране на идеите и постиженията си и да поощряват самообучението сред публиката. Вместо просто да се опитват да изкоренят заблужденията, те трябва да предложат на хората нещо наистина стойностно и смислено, в което да вярват. Защото хората винаги ще търсят такова нещо - защо то да не е науката и рационализмът?

В този смисъл, много важна е ролята на популярни научни личности, на които публиката да симпатизира и които да служат като ракета-носител за тежкото бреме на познанието. Примерите не са малко: Карл Сейгън, Бил Най, Нийл деГрас Тайсън, Браян Грийн, Мичио Каку и т.н.

Това се простира и в полето на политиката, разбира се. Защото политиците са тези, от които зависи развитието на науката - следователно е не просто препоръчително, а дори задължително техните решения да произхождат от основано на обективните факти рационално мнение.

Проблемът е, че твърде много известни личности, особено от шоубизнеса, умишлено или неволно се заиграват със страховете и предразсъдъците на хората и залитат към псевдонаучното и свръхестественото - било то поради стремеж към лична облага или заради попадане в клопката на гореописаните човешки склонности към ирационалното.

Само защото си богат и известен, това не те прави автоматично политически, социално и научно квалифициран, да не говорим за достатъчно интелигентен или способен на социална емпатия. Ако съдим по многобройните примери от обществения живот, по-скоро е в сила тъкмо обратното.

Всичките знаменитости от рода на Джордж Клуни, Леонардо ДиКаприо, всевъзможните Мадони, горгони и примадони, биха ни сторили голяма услуга, ако просто осъзнаят и приемат какво всъщност са те: популярни шутове, чиято единствена функция и цел е да забавляват нас, простолюдието. Проблемът е, че както биха могли да бъдат полезен носител на рационални идеи и политики, така биха могли и да носят вреда с пробутването на заблуди сред хората.

Примерите са хиляди. Гуинет Полтроу например спечели антинаградата за най-голяма псевдонаучна глупост заради цялостната си дейност на новото си поприще на бизнес дама, която предлага абсолютно безполезни шарлатански илачи на доста дебела цена.

Един фрапиращо голям брой известни личности, особено на Запад, вярват, че Земята е плоска. Въпреки всички очевадни доказателства за обратното. Гросмайсторът Боби Фишер е бил извратеняк, който е отричал Холокоста и е пазел в дома си кутии с нацистка пропаганда. Чък Норис твърди, че Еволюцията е измислица и че човекът няма как да е произлязъл от маймуната. Джени МакКарти е сред най-отявлените анти-ваксъри и има принос за сегашното завръщане на морбилите в модерния свят. Опра Уинфри, която има огромно влияние в живота на милиони хора в най-могъщото общество на света, редовно пробутва в шоуто си всякакви паранормални ненормалници, знахари с психични суперсили, ню ейдж спиритуализъм, конспиративни теории, измислени от знаменитости псевдо-диети, разговори с духове от отвъдното, ангели, призраци, алтернативна терапия като акупунктура и хомеопатия, отричане на ваксините, детокс и витаминозно предозиране и на практика всичко, което би могло да отклони вниманието на човек от вземането на рационални решения в живота.

Когато имаш огромна аудитория, със славата идва и голямата отговорност. Ако не искаш да я носиш, добре, по-добре дръж устата си затворена по теми, от които не разбираш, и ограничи изявите си до разказване на вицове пред камера, пеене и танцуване, задаване на глупави въпроси към други подобни на теб хора, които са известни, просто защото са известни, или с каквото там се занимаваш за препитание - и като цяло стой настрана от науката и всичко онова, от което зависи животът и благоденствието на хората.