![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Псевдонаука: Шуслеровите соли
Шуслеровите соли (или по-точно Шюслерови соли; Schuessler-Salze) са група минерални соли, за които се твърди, че представляват лек за какви ли не болежки. Те могат да се считат за разновидност на хомеопатичната псевдонаука.
Откриването им се приписва на Вилхелм Хайнрих Шюслер (1821-1898), практикуващ хомеопат от Олденбург, Германия. Досега многократно е демонстрирано, че те са напълно лишени от медицинска стойност и са хвърляне пари на вятъра.
"Биохимичното лечение"
След като Якоб Молешот, Юстус вон Либих и Рудолф Фирхов публикуват своите трудове за устройството на клетката и в областта на клетъчната патология, Вилхелм Шюслер си извадил заключението, че причината за много заболявания трябва да е това, което в днешни дни наричаме "минерална недостатъчност": недостигът на жизненоважни хранителни вещества кара клетките да не функционират нормално.
Но почакайте, в клетките не се ли съдържат минимални количества соли? Точно така! Значи как да доставим миниатюрни количества соли до милиарди мънички клетки? Ами защо не чрез разреждане! Със сигурност звучи добре като идея, нали?
Подобно на хомеопатията (за която нееднократно е ставало въпрос тук), "биохимичното лечение" няма нищо общо с биохимията. Тя е чисто и просто изсмукана между пръстите псевдонаука, предназначена единствено да заглуши вътрешните ни здравословни страхове и опасения. Ако се тревожим за нещо, свързано със здравето си, достатъчно е да си набавим разредена комбинация от соли и готово! Те ще излекуват за каквито болежки успеете да се сетите (списъкът е наистина впечатляващ).
Клетъчните соли са идея, която остава вкоренена в "открития" от XIX в. и се основава на произволно направени заключения, много от които са били опровергани още в самото начало. Не съществуват никакви сериозни научни изследвания, които да ни убедят в противното. Което, разбира се, никак не възспира голям брой аматьори по света да си провеждат свои собствени аматьорски изследвания, без да използват никаква контролна група или друг установен научен метод на изследване.
А това е доста странно, особено като се има предвид, че самият Шюслер изобщо не се е свенял да подлага на максимално щателна научна проверка други видове псевдонаука (някои от които - пряко конкурентни на неговата).
Видове соли
След като анализирал човешки тленни останки, Шюслер достигнал до заключението, че следните видове соли са необходими нормалното протичане на жизненоважни процеси в торбата плът, наречена човешко тяло:
Калциев флуорид
Калциев фосфат
Железен фосфат
Калиев хлорид
Калиев фосфат
Калиев сулфат
Магнезиев фосфат
Натриев хлорид (натриева сол)
Натриев фосфат
Натриев сулфат
Силициев двуокис
Калциев сулфат (Шюслер впоследствие махнал това вещество от списъка, тъй като то можело да бъде открито единствено в жлъчката)
Но защо да се ограничаваме само с тези съединения, след като можем да разширим плацебо ефекта и да повярваме, че и още видове соли ще ни накарат да се почувстваме по-добре? В крайна сметка, Шюслер така и не дал задоволително обяснение защо определени видове соли или комбинации от соли биха довели до някакъв конкретен резултат. В днешно време към горния списък са добавени още вещества:
Калиев арсенит
Калиев бромид
Калиев йодид
Литиев хлорид
Манганов сулфат
Калциев сулфид
Меден арсенит
Стипца
Цинков хлорид
Калциев карбонат
Сода бикарбонат
Арсенов йодид
Златен натриев хлорид (NaAuCl4)
Селен
Калиев дихромат
Някои разлики с хомеопатията
Самият Вилхелм Шюслер не е считал своите соли за хомеопатични. Някои от по-забележимите разлики са:
- "Подобното лекува подобно" (similia similibus curentur) не е в основата на неговата псевдонаука. Вместо това, според него заболяванията се причиняват от недостиг на соли в клетките.
- Следователно, за да определим от кои точно соли се нуждаят нашите клетки, трябва да се основаваме на... анализ на чертите на лицето (!?) Макар че Шюслер признава, че това не може да бъде сторено по предварително установени предписания, това изглежда изобщо не се е отразило на успеха на тази индустрия.
- Тъй като повечето клетки съдържат повече от един вид соли, използването на комбинация от соли е на практика неизбежно. А някои хомеопати държат да не се използват по няколко хомеопатични препарата едновременно.
- "Биохимическото лечение" не твърди, че по-силна степен на разреждане води до по-силен лечителен ефект, но все пак настоява, че е необходимо разреждане, за да се доставят молекулите до всяка отделна клетка. Това води до "усилване" от рода на 6Х до 12Х (т.е. разреждане от порядъка на 10^-6 до 10^-12), подобно на хомеопатията.
Все пак, Шуслеровите соли се предлагат при същия режим и при същите регулации както хомеопатичните илачи. Поне в рамките на ЕС е така - в противен случай, според европейските стандарти, те би следвало да се причислят към хранителните, а не лечебните продукти. Със сигурност у нас се предлагат както по аптеките, така и по разните интернет сайтове за алтернативна медицина.
Откриването им се приписва на Вилхелм Хайнрих Шюслер (1821-1898), практикуващ хомеопат от Олденбург, Германия. Досега многократно е демонстрирано, че те са напълно лишени от медицинска стойност и са хвърляне пари на вятъра.
"Биохимичното лечение"
След като Якоб Молешот, Юстус вон Либих и Рудолф Фирхов публикуват своите трудове за устройството на клетката и в областта на клетъчната патология, Вилхелм Шюслер си извадил заключението, че причината за много заболявания трябва да е това, което в днешни дни наричаме "минерална недостатъчност": недостигът на жизненоважни хранителни вещества кара клетките да не функционират нормално.
Но почакайте, в клетките не се ли съдържат минимални количества соли? Точно така! Значи как да доставим миниатюрни количества соли до милиарди мънички клетки? Ами защо не чрез разреждане! Със сигурност звучи добре като идея, нали?
Подобно на хомеопатията (за която нееднократно е ставало въпрос тук), "биохимичното лечение" няма нищо общо с биохимията. Тя е чисто и просто изсмукана между пръстите псевдонаука, предназначена единствено да заглуши вътрешните ни здравословни страхове и опасения. Ако се тревожим за нещо, свързано със здравето си, достатъчно е да си набавим разредена комбинация от соли и готово! Те ще излекуват за каквито болежки успеете да се сетите (списъкът е наистина впечатляващ).
Клетъчните соли са идея, която остава вкоренена в "открития" от XIX в. и се основава на произволно направени заключения, много от които са били опровергани още в самото начало. Не съществуват никакви сериозни научни изследвания, които да ни убедят в противното. Което, разбира се, никак не възспира голям брой аматьори по света да си провеждат свои собствени аматьорски изследвания, без да използват никаква контролна група или друг установен научен метод на изследване.
А това е доста странно, особено като се има предвид, че самият Шюслер изобщо не се е свенял да подлага на максимално щателна научна проверка други видове псевдонаука (някои от които - пряко конкурентни на неговата).
Видове соли
След като анализирал човешки тленни останки, Шюслер достигнал до заключението, че следните видове соли са необходими нормалното протичане на жизненоважни процеси в торбата плът, наречена човешко тяло:
Калциев флуорид
Калциев фосфат
Железен фосфат
Калиев хлорид
Калиев фосфат
Калиев сулфат
Магнезиев фосфат
Натриев хлорид (натриева сол)
Натриев фосфат
Натриев сулфат
Силициев двуокис
Калциев сулфат (Шюслер впоследствие махнал това вещество от списъка, тъй като то можело да бъде открито единствено в жлъчката)
Но защо да се ограничаваме само с тези съединения, след като можем да разширим плацебо ефекта и да повярваме, че и още видове соли ще ни накарат да се почувстваме по-добре? В крайна сметка, Шюслер така и не дал задоволително обяснение защо определени видове соли или комбинации от соли биха довели до някакъв конкретен резултат. В днешно време към горния списък са добавени още вещества:
Калиев арсенит
Калиев бромид
Калиев йодид
Литиев хлорид
Манганов сулфат
Калциев сулфид
Меден арсенит
Стипца
Цинков хлорид
Калциев карбонат
Сода бикарбонат
Арсенов йодид
Златен натриев хлорид (NaAuCl4)
Селен
Калиев дихромат
Някои разлики с хомеопатията
Самият Вилхелм Шюслер не е считал своите соли за хомеопатични. Някои от по-забележимите разлики са:
- "Подобното лекува подобно" (similia similibus curentur) не е в основата на неговата псевдонаука. Вместо това, според него заболяванията се причиняват от недостиг на соли в клетките.
- Следователно, за да определим от кои точно соли се нуждаят нашите клетки, трябва да се основаваме на... анализ на чертите на лицето (!?) Макар че Шюслер признава, че това не може да бъде сторено по предварително установени предписания, това изглежда изобщо не се е отразило на успеха на тази индустрия.
- Тъй като повечето клетки съдържат повече от един вид соли, използването на комбинация от соли е на практика неизбежно. А някои хомеопати държат да не се използват по няколко хомеопатични препарата едновременно.
- "Биохимическото лечение" не твърди, че по-силна степен на разреждане води до по-силен лечителен ефект, но все пак настоява, че е необходимо разреждане, за да се доставят молекулите до всяка отделна клетка. Това води до "усилване" от рода на 6Х до 12Х (т.е. разреждане от порядъка на 10^-6 до 10^-12), подобно на хомеопатията.
Все пак, Шуслеровите соли се предлагат при същия режим и при същите регулации както хомеопатичните илачи. Поне в рамките на ЕС е така - в противен случай, според европейските стандарти, те би следвало да се причислят към хранителните, а не лечебните продукти. Със сигурност у нас се предлагат както по аптеките, така и по разните интернет сайтове за алтернативна медицина.