asthfghl | Кубрат малко се престара с изказванията

Жалко за Кубрат, той доста се постара и влезе с много ентусиазъм в мача, но не му достигна опит и рутина, а и правичката да си го кажем, тактически и технически доста отстъпваше на Кличко. Но не за това ми е мисълта сега. Един наскорошен коментар ме накара да се позамисля:

"Има ли значение кой е победил, след като в цялата зала българите не стихваха, Кличко беше свирепо освиркван, а „Кобра“ и „българи-юнаци“ гърмяха от трибуните? За мен Кубрат Пулев направи много повече от това да победи или загуби в някакъв си боксов мач, той ни предаде послание и то много ясно: Българите сме велик народ. Не се предаваме. Продължаваме напред!"

Това - добре. Направо подминавам държането на българите, които освиркваха като обезумели химна на една с нищо незаслужила подобно отношение страна (сигурен съм, че на никой сънародник нямаше да му е приятно, ако някой беше освиркал българския химн) - но това какво да го коментираме, то ние неведнъж сме си показвали магариите пред света.

Да се върнем на патриотарските изцепки на "Кобрата". Не знам дали някой забеляза, но Пулев направи и едно друго изявление: "българите сме задружни!" Което всеки, който е прекарал известно време сред българската общност (ако въобще може да се говори за такава) в коя да е чужда държава, ще се увери, че е пълна фантасмагория.

Всъщност българите много рядко се подкрепят, когато са в чужбина. По-скоро гледат да странят едни от други, защото неведнъж са си яли взаимно попарата. В чужбина сърбин, турчин или дори албанец ще ти помогне много повече, отколкото българин. Българинът е по-вероятно да те прецака или най-малкото злобно да ти завиди. Това е тъжната действителност. И тя е потвърждавана ежедневно от безброй познати, които са врели и кипели в задграничния живот на българина.

Честно казано, не знам на какво точно се дължи тази културна особеност. Не може да се каже, че е заради историята ни - все пак от гореизброените народи повечето кажи-речи споделят същата историческа съдба като нас. Не е от това. Просто не знам защо, но българите сме уникално прости, дребнави и коварни - особено когато става въпрос за отношение към себеподобни. И това особено много си проличава в чужбина, където лесно може да се направи сравнение с други националности и където различията изпъкват. Струва ми се, че тук Пулев малко попрекали с хвалебствията, защото, ако за миг се отърсим от емоцията и ирационалната патриотарщина, ще осъзнаем, че в огромната си част те не се покриват с действителността.