![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Кое прави наистина добрия удар в тениса
http://tennistrenior.com/%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82/
Интересна и доста полезна статия за нас аматьорите в тениса. Ето най-важната част:
"Физиката на сервиса в тениса го определя повече като камшичен удар. Докато движенията при сервиране не се различават много от хвърлянето на топка с една ръка, добавената дължина на ракетата променя динамиката и позволява допълнително ускорение за постигане на „камшик“. ... Колкото повече груба сила се използва в ударите, толкова по-неефективен става замахът."
Това, разбира се, важи не само при сервиса. Противно на естествения инстинкт на начинаещия тенисист да "удря", "бута", "ръга" или "сече" топката с колкото сила е възможно, всъщност при ударите в тениса не се цели СИЛА, а СКОРОСТ. Или още по-точно - УСКОРЕНИЕ. Целта е да изпратим топката по такъв начин към противника, че тя да достигне до целта за възможно кратко време, като така ограничи възможностите му да реагира адекватно. Именно поради тази причина излизането на мрежата и играта с волета винаги дава предимство - тъй като преполовяването на разстоянието между удара ни и целта драстично скъсява времето за реакция на противника и ограничава възможностите му да ни затрудни (все пак тенисът е игра на проценти - ако противникът прави повече грешки от нас, той ще бъде победен).
Добре, но как да постигнем тази скорост/ускорение? Дали като БЛЪСКАМЕ по топката като с чук, както правят повечето аматьори от нашето ниво? Със сигурност не - така се натоварват само определени групи мускули, докато други остават сковани и преносът на кинетична енергия по цялата верига на тялото се прекъсва, като така се губи голяма част от скоростта (да не говорим за контрола и точността). Дали като РЪГАМЕ или СЕЧЕМ топката с цел повече усещане за контрол? Тук ефектът е същият - загуба на енергия, излишно натоварване на едни мускули за сметка на други, бърза умора на определени части от тялото и в крайна сметка - неестествено движение на ракетата. И повече грешки от противника.
Не, ключът към добрата скорост, съчетана с висок контрол на посоката и траекторията, е ДЪРПАНЕТО. Макар и никак да не е лесно да отучим тялото си от старите, трупани с години навици, трябва да положим много усилия и чрез упорити тренировки да изградим нов тип "мускулна памет", чиято цел е да му втълпи един друг подход към удара: топката не се УДРЯ, не се БУТА, БЛЪСКА, РЪГА или СЕЧЕ. Тя се ДЪРПА!
Как се постига това? Първо - подходящият хват и замах. КОНТИНЕНТАЛНИЯТ хват (второто кокалче на показалеца да е върху първата плоскост на дръжката по посока на часовника, както и дъното на дланта) дава възможност ръката да попадне ПОД ракетата. При широк замах и "изпускане" на главата на ракетата ниско под нивото на топката в последния миг преди удара, ръката по естествен път ще се стреми да издигне ракетата при продължението след удара. Така се получава ефектът "четкане", който придава топспин (постъпателно въртеливо движение) и така топката прехвърля мрежата на безопасно разстояние, а после се "свлича" точно навреме в противниковото поле. Това дава голям толеранс и дълбочина на ударите и принуждава отсрещната страна да се защитава.
Следващото важно нещо е постановката на тялото. Нали казахме, че целта ни е УСКОРЕНИЕ, а не СИЛА. Ускорението представлява бързо увеличаване на скоростта от нулева (или всъщност отрицателна - нали топката идва в наша посока преди удара) до висока (в противниковото поле). Най-добрият начин за постигане на ускорение не е БУТАНЕ или БЛЪСКАНЕ на топката, а ДЪРПАНЕ, получаване на КАМШИК. Тялото трябва да е като цяло отпуснато, за да се позволи на всички мускули да участват в последователното предаване на кинетичната енергия до крайната точка на съприкосновението.
Противно на всеобщата практика сред аматьорите, силата (скоростта) на удара НЕ идва от силния замах с ръката. Повечето енергия се генерира от по-големите мускули в тялото: бедрата, коремните мускули, гърдите, раменете. Всъщност мускулите на ръката (бицепс, трицепс) почти не участват - ръката трябва да остане изпъната (но не вдървена), а китката трябва да е стегната до последния момент преди удара. Тя се отпуска при самия удар, за да послужи за завършек (връх на камшика).
Ето как протича цялата верига на удара. Забравете за удара като за СБЛЪСЪК на топката с чук, където една група мускули (тези на ръката) засилват тежестта към целта и я БЛЪСКАТ, използвайки една опорна точка като лост (аматьорите обикновено използват лакътя, което е много грешно, защото така се губи контрол). Трябва да мислим за цялото си тяло като за намотана и затегната ПРУЖИНА, която е под напрежение и с всички сили се опитва да се размотае. Да, ударът в тениса всъщност не е УДРЯНЕ, а РАЗМОТАВАНЕ и ИЗДЪРПВАНЕ.
Започваме още от стъпалата - след като сме разпознали къде ще дойде топката след противниковия удар, ние сме се придвижили по най-бързия начин с широки крачки към зоната на съприкосновение. Последвала е серия къси стъпки, с която сме заели подходяща позиция (движението по корта и заходът към удара е отделна тема, която няма да разглеждаме сега). След като сме заели позиция, леко сме приклекнали с колене и сме се "усукали". Следва изправяне на колената като ПРУЖИНА и "размотаване" на тялото. Глезените изтласкват цялата ни тежест от задния крак на предния. Енергията се предава на бедрата и хълбоците; тазът се завърта като първи голям лост по веригата. Цялото тяло ИЗПРЕВАРВА и атакува топката ПРЕДИ удара, а ръката ИЗОСТАВА назад, докато извършва необходимата дъга с вече споменатото "изпускане" на ракетата.
РАЗМОТАВАНЕТО на така усуканото ни тяло продължава през коремните и гръдните мускули. Те добавят още повече енергия (всъщност най-голямата част от енергията идва от тези най-големи мускули). Следват раменете - те са вторият ни и основен лост. НЕ ЛАКТИТЕ! Главният лост за предаване на енергията от долната част на тялото към ръката и завършека на удара са РАМЕНЕТЕ. Ръката остава изпъната, може би леко присвита при лакътя, опитва се да ДОГОНИ останалата част от тялото. Китката остава стегната, пръстите са в континентален хват.
Именно така се постига камшичният ефект - тялото ИЗБЪРЗВА да атакува топката далеч преди удара, а ръката се опитва да ДОГОНИ. Участват всички основни мускули, като по естествен път последователно увеличават и си предават енергията от една група на друга. Цялото движение е като ВЕРИГА, енергията се натрупва и протича гладко, без накъсвания. Накрая, точно преди съприкосновението, китката се отпуска и ИЗДЪРПВА НАГОРЕ падналата ниско глава на ракетата, създавайки усещане за "забърсване" нагоре.
В никакъв случай не бива да се изкушаваме да удряме спирачки на ракетата веднага след удара, като си мислим, че така ще постигнем повече контрол на посоката! Трябва да я оставим да ПРОДЪЛЖИ пътя си нагоре - топспин ефектът се получава не чрез реално "четкане" на топката с кордата (това е физически невъзможно - моментът на съприкосновение трае милисекунда и не е възможно да "бършем" топката, тя вече отдавна е напуснала кордата след удара). Не - самото движение на ракетата нагоре ПРИ удара и веднага СЛЕД него е това, което поражда въртеливото движение. Накрая завършваме замаха по естествен начин над нивото на раменете и след това се стремим да заемем изходна позиция, като почваме да мислим за действията на противника.
Накратко: добрият удар в тениса зависи не от СИЛАТА, а от СКОРОСТТА на топката. А тя се постига не чрез СИЛА в замаха, а чрез УСКОРЕНИЕ на главата на ракетата. Целта е ДЪРПАНЕ на топката като с КАМШИК. А то се постига чрез УСУКВАНЕ на цялото тяло като пружина и последователно РАЗМОТАВАНЕ на всички основни групи мускули, за да предадем тяхната енергия до крайната точка на съприкосновение.
Вярно, това са твърде нетипични за човешкото тяло движения - по принцип то се стреми да извършва кратки, стегнати и премерени движения с възможно най-къси лостове (при ходене, катерене, бягане, забиване на пирон, рязане с трион, кълцане на салата, бучкане с вилица и т.н.). Затова при тениса е необходимо да се отучим от старите навици и да възприемем нова "мускулна памет". А това се постига само чрез многократни повторения в тренировките.
Всъщност тренировката би трябвало да заема грубо около 90% от нашето време за тенис. Голямата грешка на нас аматьорите е, че веднага се впускаме в състезателни мачове със себеподобни, броим точки, опитваме се да надиграем противника... а отделяме нищожно или дори никакво време на собственото си усъвършенстване. Но това е една друга, също толкова обширна тема, която може би ще разгледаме някой друг път.
Интересна и доста полезна статия за нас аматьорите в тениса. Ето най-важната част:
"Физиката на сервиса в тениса го определя повече като камшичен удар. Докато движенията при сервиране не се различават много от хвърлянето на топка с една ръка, добавената дължина на ракетата променя динамиката и позволява допълнително ускорение за постигане на „камшик“. ... Колкото повече груба сила се използва в ударите, толкова по-неефективен става замахът."
Това, разбира се, важи не само при сервиса. Противно на естествения инстинкт на начинаещия тенисист да "удря", "бута", "ръга" или "сече" топката с колкото сила е възможно, всъщност при ударите в тениса не се цели СИЛА, а СКОРОСТ. Или още по-точно - УСКОРЕНИЕ. Целта е да изпратим топката по такъв начин към противника, че тя да достигне до целта за възможно кратко време, като така ограничи възможностите му да реагира адекватно. Именно поради тази причина излизането на мрежата и играта с волета винаги дава предимство - тъй като преполовяването на разстоянието между удара ни и целта драстично скъсява времето за реакция на противника и ограничава възможностите му да ни затрудни (все пак тенисът е игра на проценти - ако противникът прави повече грешки от нас, той ще бъде победен).
Добре, но как да постигнем тази скорост/ускорение? Дали като БЛЪСКАМЕ по топката като с чук, както правят повечето аматьори от нашето ниво? Със сигурност не - така се натоварват само определени групи мускули, докато други остават сковани и преносът на кинетична енергия по цялата верига на тялото се прекъсва, като така се губи голяма част от скоростта (да не говорим за контрола и точността). Дали като РЪГАМЕ или СЕЧЕМ топката с цел повече усещане за контрол? Тук ефектът е същият - загуба на енергия, излишно натоварване на едни мускули за сметка на други, бърза умора на определени части от тялото и в крайна сметка - неестествено движение на ракетата. И повече грешки от противника.
Не, ключът към добрата скорост, съчетана с висок контрол на посоката и траекторията, е ДЪРПАНЕТО. Макар и никак да не е лесно да отучим тялото си от старите, трупани с години навици, трябва да положим много усилия и чрез упорити тренировки да изградим нов тип "мускулна памет", чиято цел е да му втълпи един друг подход към удара: топката не се УДРЯ, не се БУТА, БЛЪСКА, РЪГА или СЕЧЕ. Тя се ДЪРПА!
Как се постига това? Първо - подходящият хват и замах. КОНТИНЕНТАЛНИЯТ хват (второто кокалче на показалеца да е върху първата плоскост на дръжката по посока на часовника, както и дъното на дланта) дава възможност ръката да попадне ПОД ракетата. При широк замах и "изпускане" на главата на ракетата ниско под нивото на топката в последния миг преди удара, ръката по естествен път ще се стреми да издигне ракетата при продължението след удара. Така се получава ефектът "четкане", който придава топспин (постъпателно въртеливо движение) и така топката прехвърля мрежата на безопасно разстояние, а после се "свлича" точно навреме в противниковото поле. Това дава голям толеранс и дълбочина на ударите и принуждава отсрещната страна да се защитава.
Следващото важно нещо е постановката на тялото. Нали казахме, че целта ни е УСКОРЕНИЕ, а не СИЛА. Ускорението представлява бързо увеличаване на скоростта от нулева (или всъщност отрицателна - нали топката идва в наша посока преди удара) до висока (в противниковото поле). Най-добрият начин за постигане на ускорение не е БУТАНЕ или БЛЪСКАНЕ на топката, а ДЪРПАНЕ, получаване на КАМШИК. Тялото трябва да е като цяло отпуснато, за да се позволи на всички мускули да участват в последователното предаване на кинетичната енергия до крайната точка на съприкосновението.
Противно на всеобщата практика сред аматьорите, силата (скоростта) на удара НЕ идва от силния замах с ръката. Повечето енергия се генерира от по-големите мускули в тялото: бедрата, коремните мускули, гърдите, раменете. Всъщност мускулите на ръката (бицепс, трицепс) почти не участват - ръката трябва да остане изпъната (но не вдървена), а китката трябва да е стегната до последния момент преди удара. Тя се отпуска при самия удар, за да послужи за завършек (връх на камшика).
Ето как протича цялата верига на удара. Забравете за удара като за СБЛЪСЪК на топката с чук, където една група мускули (тези на ръката) засилват тежестта към целта и я БЛЪСКАТ, използвайки една опорна точка като лост (аматьорите обикновено използват лакътя, което е много грешно, защото така се губи контрол). Трябва да мислим за цялото си тяло като за намотана и затегната ПРУЖИНА, която е под напрежение и с всички сили се опитва да се размотае. Да, ударът в тениса всъщност не е УДРЯНЕ, а РАЗМОТАВАНЕ и ИЗДЪРПВАНЕ.
Започваме още от стъпалата - след като сме разпознали къде ще дойде топката след противниковия удар, ние сме се придвижили по най-бързия начин с широки крачки към зоната на съприкосновение. Последвала е серия къси стъпки, с която сме заели подходяща позиция (движението по корта и заходът към удара е отделна тема, която няма да разглеждаме сега). След като сме заели позиция, леко сме приклекнали с колене и сме се "усукали". Следва изправяне на колената като ПРУЖИНА и "размотаване" на тялото. Глезените изтласкват цялата ни тежест от задния крак на предния. Енергията се предава на бедрата и хълбоците; тазът се завърта като първи голям лост по веригата. Цялото тяло ИЗПРЕВАРВА и атакува топката ПРЕДИ удара, а ръката ИЗОСТАВА назад, докато извършва необходимата дъга с вече споменатото "изпускане" на ракетата.
РАЗМОТАВАНЕТО на така усуканото ни тяло продължава през коремните и гръдните мускули. Те добавят още повече енергия (всъщност най-голямата част от енергията идва от тези най-големи мускули). Следват раменете - те са вторият ни и основен лост. НЕ ЛАКТИТЕ! Главният лост за предаване на енергията от долната част на тялото към ръката и завършека на удара са РАМЕНЕТЕ. Ръката остава изпъната, може би леко присвита при лакътя, опитва се да ДОГОНИ останалата част от тялото. Китката остава стегната, пръстите са в континентален хват.
Именно така се постига камшичният ефект - тялото ИЗБЪРЗВА да атакува топката далеч преди удара, а ръката се опитва да ДОГОНИ. Участват всички основни мускули, като по естествен път последователно увеличават и си предават енергията от една група на друга. Цялото движение е като ВЕРИГА, енергията се натрупва и протича гладко, без накъсвания. Накрая, точно преди съприкосновението, китката се отпуска и ИЗДЪРПВА НАГОРЕ падналата ниско глава на ракетата, създавайки усещане за "забърсване" нагоре.
В никакъв случай не бива да се изкушаваме да удряме спирачки на ракетата веднага след удара, като си мислим, че така ще постигнем повече контрол на посоката! Трябва да я оставим да ПРОДЪЛЖИ пътя си нагоре - топспин ефектът се получава не чрез реално "четкане" на топката с кордата (това е физически невъзможно - моментът на съприкосновение трае милисекунда и не е възможно да "бършем" топката, тя вече отдавна е напуснала кордата след удара). Не - самото движение на ракетата нагоре ПРИ удара и веднага СЛЕД него е това, което поражда въртеливото движение. Накрая завършваме замаха по естествен начин над нивото на раменете и след това се стремим да заемем изходна позиция, като почваме да мислим за действията на противника.
Накратко: добрият удар в тениса зависи не от СИЛАТА, а от СКОРОСТТА на топката. А тя се постига не чрез СИЛА в замаха, а чрез УСКОРЕНИЕ на главата на ракетата. Целта е ДЪРПАНЕ на топката като с КАМШИК. А то се постига чрез УСУКВАНЕ на цялото тяло като пружина и последователно РАЗМОТАВАНЕ на всички основни групи мускули, за да предадем тяхната енергия до крайната точка на съприкосновение.
Вярно, това са твърде нетипични за човешкото тяло движения - по принцип то се стреми да извършва кратки, стегнати и премерени движения с възможно най-къси лостове (при ходене, катерене, бягане, забиване на пирон, рязане с трион, кълцане на салата, бучкане с вилица и т.н.). Затова при тениса е необходимо да се отучим от старите навици и да възприемем нова "мускулна памет". А това се постига само чрез многократни повторения в тренировките.
Всъщност тренировката би трябвало да заема грубо около 90% от нашето време за тенис. Голямата грешка на нас аматьорите е, че веднага се впускаме в състезателни мачове със себеподобни, броим точки, опитваме се да надиграем противника... а отделяме нищожно или дори никакво време на собственото си усъвършенстване. Но това е една друга, също толкова обширна тема, която може би ще разгледаме някой друг път.