Entry tags:
По темата за еднополовите бракове като бич за обществото
Все задавам един и същи въпрос по тази тема и все получавам уклончив и неубедителен отговор. По какъв точно начин едно общество ще се самоунищожи, ако разреши еднополовите бракове? Какъв е механизмът на унищожаването? Важно ми е това нещо да ми е ясно, та да знам как да се предпазя от унищожение.
Гледам, дава се за пример Римската империя. За упадъка на една империя или общество като цяло, разбира се, има набор от фактори. Това е комплексен процес и за негова първопричина или катализатор не може да се обособи едно-единствено явление (хомосексуализмът, например). Освен това, необходимо е да се направи ясно разграничение дали дадено явление е причина за упадъка на едно общество, или по-скоро негово последствие (т.е. дали например хомосексуализмът е в състояние да съкруши една империя, или той е един от крайните признаци за вече отдавна започналия и причинен от други фактори упадък). Това е доста важен нюанс, струва ми се.
Останалите аспекти на въпроса (като например довода, че хомосексуализмът е неестествен) ще ги оставя настрана - не само защото са доста спорни, не и защото продължава да е неясно как едно неестествено поведение би разрушило едно общество или цивилизация, а най-вече защото те са странични и второстепенни. Горният нюанс е най-важното според мен.
Що се отнася до твърдението, че еднополовите бракове ще разрушат обществото, логично е да зададем и въпроса - а разнополовите бракове нима не са в упадък? А дисфункционалните бракове с домашно насилие, насилие над деца, сексуално посегателство и експлоатация на деца от страна на родител, отсъствие на единия родител, психически последствия от тежки разводи, употреба на алкохол и наркотици от страна на родител, криминално поведение на родител, бракове с малолетни, продажба на невести - те не подкопават ли обществото повече, отколкото две жени например, които са осиновили едно дете и се грижат за него с всички сили и цялата отговорност, на която са способни?
Струва си да погледнем на проблема по един по-смислен, по-разумен начин, вместо да се подвеждаме по първосигнални внушения от сорта на "противоестествено е и точка". Поне аз така виждам нещата.
Редно е и да се опитаме, въпреки несъгласията си по някои аспекти, да водим един нормален, човешки разговор по въпроса, вместо да прибягваме до лепене на етикети и заучени фрази. Темата наистина е много важна и не заслужава да бъде опорочавана, макар че, предвид видяното досега в платформи като тази, съм песимист в това отношение.
Гледам, дава се за пример Римската империя. За упадъка на една империя или общество като цяло, разбира се, има набор от фактори. Това е комплексен процес и за негова първопричина или катализатор не може да се обособи едно-единствено явление (хомосексуализмът, например). Освен това, необходимо е да се направи ясно разграничение дали дадено явление е причина за упадъка на едно общество, или по-скоро негово последствие (т.е. дали например хомосексуализмът е в състояние да съкруши една империя, или той е един от крайните признаци за вече отдавна започналия и причинен от други фактори упадък). Това е доста важен нюанс, струва ми се.
Останалите аспекти на въпроса (като например довода, че хомосексуализмът е неестествен) ще ги оставя настрана - не само защото са доста спорни, не и защото продължава да е неясно как едно неестествено поведение би разрушило едно общество или цивилизация, а най-вече защото те са странични и второстепенни. Горният нюанс е най-важното според мен.
Що се отнася до твърдението, че еднополовите бракове ще разрушат обществото, логично е да зададем и въпроса - а разнополовите бракове нима не са в упадък? А дисфункционалните бракове с домашно насилие, насилие над деца, сексуално посегателство и експлоатация на деца от страна на родител, отсъствие на единия родител, психически последствия от тежки разводи, употреба на алкохол и наркотици от страна на родител, криминално поведение на родител, бракове с малолетни, продажба на невести - те не подкопават ли обществото повече, отколкото две жени например, които са осиновили едно дете и се грижат за него с всички сили и цялата отговорност, на която са способни?
Струва си да погледнем на проблема по един по-смислен, по-разумен начин, вместо да се подвеждаме по първосигнални внушения от сорта на "противоестествено е и точка". Поне аз така виждам нещата.
Редно е и да се опитаме, въпреки несъгласията си по някои аспекти, да водим един нормален, човешки разговор по въпроса, вместо да прибягваме до лепене на етикети и заучени фрази. Темата наистина е много важна и не заслужава да бъде опорочавана, макар че, предвид видяното досега в платформи като тази, съм песимист в това отношение.