![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Entry tags:
Серия тридесет и девета. Епична битка... със скуката.
- Ехх, колко е гот пак да си на вода...
- Така ли?
- ...Слънцето прижуря в загорялото ти лице, вълничките се плискат меко в кила, бризът развява косите ти...
- Ама чичо, ти почти нямаш останали коси!
- Ти да мълчиш!
Виновно сведен поглед.
- Сега гле'й внимателно, момчето ми. Избора на место е 'сичко! Ако избереш грешното место, рибката нема да клъвне. Просто е.
- ...
- Знам какво си мислиш, момче. И си е съвсем верно: "Рибите са хитри гадинки". Само че за щастие си с такъв опитен рибар като мене и ше ти кажа, че намирането на точното место е голем плюс.
- Окей...
- И ше ти споделъ една тайна, момче. Ама само 'щото вервам, че ше излезе голем рибарин от тебе.
- И тя е?
- От другите рибари требе да си хем изолиран, хем заедно с тех.
Опулено изражение.
- Ама чичо Манчо... В това няма никакъв смисъл.
- Уф, бее! Нема смисъл, ама само като се замислиш прекалено много! Не се притеснявай. Още си новак в занаята на рибарлъка. С времето ше разбереш. И с бирата. Бирата помага много.
- Бирата?
- Ми разбира съ, бирата! Тя е един от ключовете, дето 'секи рибарин требе да има, когато отива и залага целата си мъжественост на карта, демек - лови риба. Без бира, хващането на рибоци щеше да'й просто непоносимо! За твой късмет съм докарал тъмън две хладилни чанти. И са тъпкани до горе, момче!
- Ама чичо, аз не мога да пия още...
- Как тъй ни'мойш да пийш бе? Дванайсе' е идеалната възраст да почнеш да смучеш! Е, виж ма, на! Аз почнах тъмън на дванайсе' и виж докъде съм стигнал!
Скептично измерване с поглед от горе до долу.
- Ъ, не, благодаря, чичо. Но много мило от твоя страна.
- Бе ти сериозно ли!? Тоз твой татко те е превърнал в същинско църковно момче!
- Ама аз съм!
- А?...
- Аз СЪМ църковно момче! Помагам на отец Кирил за службата всяка неделя в католическата църква.
Минута пулене.
- Ама... Ние ни'мой да сме католици! Да не сме румънци!
- Мама е католичка...
- По дяв.... Уф, кълна ти се, момчето ми, докато се приберем, ше си станал истински Мъж, а не няк'во си лигаво църковно момченце!
- Ама на мен ми харесва в църквата...
- Абе кой ти е казал, че това е за ТЕБ? Всико е заради рибата, момче! Рибата и мъжествеността!
- Добре, чичо...
- А... чекай, чекай малко. Май сме вече на идеалното место. Огледай се, момчето ми. Усети ли как работи 'фатката с идеалното место? Далече сме от другите лодки, нъл?
Неуверено оглеждане във всички посоки.
- Да. И?
- И все пак сме достатъчно близо до тех, че ако некой 'фане нещо, да се засилиме нататъка и да идем да 'фанем и ний нещо, нъл?
- Но няма ли нашата лодка да подплаши рибата там?
- Пфу! Подробности некакви. Истинския Мъж никогаж не позволява на нек'ви си подробности да му попречат! Глей ся и се учи. Така! Готови сме да сложим стръвта по куките. Тука ли ти е въдицата?
- Да, чичо.
- Добре. Сега вземи един от онея червеи.
Погнусено изражение.
- Ъъъъгх...
- Може и да ти се струва гнусно, момче, но рибата просто ги обича! Хрускат ги като спагети. Зат'ва требе да се увериш, че целия червей е закачен на целата кука.
- Олеле! Очакваш да пробода този червей?!
- Е, не че той има нек'ви чувства, момче. Просто хвани двата му края и намушкай изедника. Както аз напра'йх с моя.
- Но той не ми е сторил нищо лошо! И сигурно си има семейство! Не мога да го убия!
- Червеите немат семейство, момчето ми. Те са създадени с тази една цел - риболова! Щото риболова е толкова важен! Сега го саможертвай тоя червей и да се приключва. На куката!
Неуверено движение с ръката.
- Прости ми, червейче...
(Далечен писък. "Аааааааа!")
- Браво! Усещането не беше ли страхотно?
- Чувствам се така... омърсен...
- Глупости! Скоро ще си натурален Мъж, момче! А сега идва забавната част: да фърлиш въдицата. Така, да видим сега. Хммм... Добре, момче, готов ли си?
- Да.
- Добре, добре. Сега. Отначало отпускаш един метър. Дръж пръчката хлабаво, но твърдо, като на канадска борба, ама опънато.
- Ъ?...
- ...Да овладееш тая хватка е второто най-важно нещо при фърлянето, момче. А самото фърляне е второто най-трудно умение у рибарлъка. Иска упражнения, умения и търпение. И късмет. Мнооого късмет. Бира, също. Много бира. За което (бълбук-бълбук) аз си отворих тая бира. Искаш ли глътка?
- Ъъъ, не, благодаря.
- Е, значи тая целата е за мене. Виж ся. Никой не е идеален, запомни го, момче. Тъй че аз малко залитам, преди да фърля. От бирата ще да е. Подсилва ми уменията, един вид. Нъл зна'йш за кво ти говоря.
(Бълбук-бълбук).
- Ухааа! Туй бирата е хубаво нещо. Виждаш ли, момче? Сега съм напълно готов да фърлям. Гледай тука ся. За да фърлиш като хората, ше требе да я размахваш колкото можеш по-силно. Просто требе да полудееш за неколко секунди, като брат'чед си Боби. После, таман като почти вече ше припадаш, избираш посока и внезапно замяташ пръчката колкото можеш по-далече. Ако го напра'йш както требе, веднага ше хванеш нещо! Гаранция!
- Наистина?
- Ъхъ! Но това почти никога не става. Има много възможни начини нещо с фърлянето да се обърка, момче. Веднъж, преди много време, както си ловях с чичо ми Живко, и изведнъж го бутнах у езерото!
- Айде бе...
- Да! Той никак не беше доволен, разбира се. Но аз бързо подкарах лодката надалече, преди да ме е докопал. Не си спомням дали успя да се върне на брега или не. Както и да е, туй не е единствения начин, по който фърлянето може да се обърка. Ако не внимаваш, можеш да се бутнеш сам себе си у водътъ. Или по-лошо, да си изгубиш пръчката! Затова требе да си внимателен. Сега гледай кво правя. Почваме!
Щуро танцуване в продължение на две минути, с някои движения, които едно църковно момче вероятно не би трябвало да вижда.
- Иииййййй.... яяаааааааа!!! - ... - Аргггхх подяволитеподяволите, закачи се у такелажа, пущината! Мамка му и прасе. Ти как се справяш, момче?
- Не знам, чичо... Добре ли се справих?
- Ми я да видим. Бреййй! Тва беше почти идеалното фърляне! Как го направи, момче??? Да не ви учат на нек'ви специални танцови стъпки в училище?
- Не. Просто завъртях малко с китката и кордата се пусна над водата. Без танци.
- Брей, глей ти! Идеално фърляне като за без танци. Момче, струва ми се, май имаш Талант!
- Какъв талант?
- Рибарския Талант! Виждам, че Съдбата ти е отредила да станеш голям рибарин. Прав бях, като те докарах тука. Изпитвам едно непреодолимо усещане за... Съдба!
- Ъм... Както и да е. И така, кога ще почне да кълве?
---
- Момче, требе да знайш едно нещо за рибарлъка. Рибата никога не кълве. Рибарлъка е просто седене в една лодка и чакане нещо да се случи, но то никога не се случва. Това е всичко, което требе да знайш. После, след четири-пет часа, когато вече не си усещаш задника, събираш такъмите и си тръгваме. Туй то е рибарството, момче. Не е ли гот?
Без отговор.
След половин час.
- Кое време е, чичо?
- Шест минава, вече се съмна съвсем. След малко ше почне да напича.
- (Просто някой да ме гръмне, моля...)
След някое време.
- Ехаа... Ей, това е живота!
- Толкова ми е скучно...
- Ммм-хмммм.
След половин час.
- Ей, чичо! Видя ли това?
- Не.
- Беше една риба! Скочи над водата. Видях я!
- Е, и?
- Ами... Беше готино...
След малко.
- Ахъм.
...
- Като си говорим за секс...
- Какво!?
- Е, ами момче, има повече от една причина да те доведа тука. Рибарството е хубаво нещо, помага на момчето да стане Мъж, а мъжете обичат да стават още по-големи Мъже. Но има и друго, което требе да научиш. И то е за секса.
- Не, благодаря, чичо!
- Не се заблуждавай! Дванайсе' е идеалната възраст да се научиш! И така, да започнем от самото начало...
Следва дълбоко поучителна и алкохолно подсилена лекция.
- Олеле...
- Интересно е, нали?
- Отец Кирил го описваше по съвсем друг начин.
- По дяв....! Забра'йх, че си църковно момче! Мамка му и прасе! Слушай ся, момче, просто забрави всичко, което ти наговорих!
- Ама ти каза, че...
- Забрави го! Нищо не си чул! Съвестта ми е чиста! Единственото, което ти требе да зна'йш е как да си уредиш среща. Ето как: когато ти харесва некое момиче, заведи я на няк'во место дето ше се забавлявате... опа, чакай... туй прозвуча кофти... Когато некое момиче ти харесва, покани я на среща. Това е. Туй е 'сичко, което требе да направиш. Разбра ли, момче?
- Да, чичо.
- Браво. Тюх!
Въздишка на облекчение.
- Мдааа. Среща. Помня как едно време извеждах леля ти по срещи. Толкова беше забавно. Хммм...
- ...
- Неколко пъти, след като се оженихме, даже я докарах на риболов.
- Тя затова ли те напусна?
Известно мълчание.
- Момче?
- Да?
- Ти да млъкваш!
- Добре, чичо.
---
- Виж, момче, погледни!
- Хмм?
- Виж твойта корда! Мисля, че фана нещо.
- Ей, чичо, прав си! Олеле, кордата ми мърда!
- Уха! Дръж здраво, момче! Спокойно! Първо правило като фанеш риба е НЕ СЕ ПАНИРАЙ. Липсата на паника е жизнено важно. Рибите могат да надушват страха. Ако подушат и частица страх, ше се откачат от куката и ше избегат с нищо повече от драскотинка. Не се паникьосвай!!!
Боричкане.
- Добре, добре! А сега какво да правя!?
- Добре... Сега, първо, фащаш пръчката и я държиш под ъгъл 30 градуса, за да опънеш максимално. Сега, много така наречени рибарски наръчници ше ти кажат, че най-добрия начин да я прилъжеш е да редуваш опъване с отпускане, но 'сичко туй са врели-некипели. Виж ся, аз и моя старец изнамерихме безотказен начин да се извади рибата. Така, 'начи опъваш кордата и си подпираш краката срещу стената на лодката... и изведнъж - хоп!
- Какво "хоп"?
- Подпри си краката! Бързо!
- Добре де...
ВВВВРРУУУУУУМММММ!!!!! *Цънннннк!*
- Урраааааа!!! Виж я само, момче! Твоя първи рибок! Ей т'ва е силата на титановата сплав!
- Къде е!?
- Във въздуха!
- Чичо, залегни!
Бум-бам-тряс!
- Ооооох...
- Ха-ха! Добро попадение, чичо! Получи риба право в носа. Хи хи хи!
- Хъм. Ако туй е риба, аз съм индианец. Това тука е ботуш! Мамкаму мамкаму мамкамуипрасе! Скапаната шибана обувка ме фрасна право у лицето! Охххх!... Смяташ го за смешно, а? Я да видим колко ше ти е смешно, като те фърля зад борда!
Пляссс!
- А? Сега не ти е смешно, а? Да не фръкнеш като тая обувка!
- Вече обичам риболова! Забавен е!
Нечленоразделно мърморене.
- Опа, момче, погледни нататъка. Май се задават неприятности.
- Неприятности ли?
- Помниш ли какво ти казах за местото и как сме достатъчно близо да се приближим до другите рибари, ако фанат нещо?
- Аха.
- Е, дръж се сега. 'Щото ние не сме единствените, дето правят така. И другите рибари го правят. И ето ги - идват.
- ...Те опасни ли са?
- Обикновено не. Но аз съм се подготвил, за всеки случай.
- Чичо! Това пушка ли е!?
- Ма разбира съ! Големи пушкала за големи проблеми, както викаше стареца ми!
Бррръммм...
- Хей, вие там? Риба ли хванахте?
Щрак-щрак.
- Кой пита, брато?
- Ей, спокойно! Нищо не искаме от вас!
- Аха? Давай, разкарай се по-бързо оттука! Нема ник'ва риба за тебе, нещастник!
- Добре... добре... Ето, тръгвам си...
Брръмм...
- Виждаш ли, момче, как истинския рибарин требе да защитава улова си! Винаги требе да е нащрек за натрапници. Винаги требе да има подръка една пушка, за да се изправя срещу тъкъви заплахи. Или ако може картечница. (Аз предпочитам автоматичните карабини, 'щото правят повече касапница и имат много готин и мощен откат).
- Ама чичо, ние даже не сме хванали никаква риба. Хванахме една обувка.
- Ти да мълчиш, момче!
- Така ли?
- ...Слънцето прижуря в загорялото ти лице, вълничките се плискат меко в кила, бризът развява косите ти...
- Ама чичо, ти почти нямаш останали коси!
- Ти да мълчиш!
Виновно сведен поглед.
- Сега гле'й внимателно, момчето ми. Избора на место е 'сичко! Ако избереш грешното место, рибката нема да клъвне. Просто е.
- ...
- Знам какво си мислиш, момче. И си е съвсем верно: "Рибите са хитри гадинки". Само че за щастие си с такъв опитен рибар като мене и ше ти кажа, че намирането на точното место е голем плюс.
- Окей...
- И ше ти споделъ една тайна, момче. Ама само 'щото вервам, че ше излезе голем рибарин от тебе.
- И тя е?
- От другите рибари требе да си хем изолиран, хем заедно с тех.
Опулено изражение.
- Ама чичо Манчо... В това няма никакъв смисъл.
- Уф, бее! Нема смисъл, ама само като се замислиш прекалено много! Не се притеснявай. Още си новак в занаята на рибарлъка. С времето ше разбереш. И с бирата. Бирата помага много.
- Бирата?
- Ми разбира съ, бирата! Тя е един от ключовете, дето 'секи рибарин требе да има, когато отива и залага целата си мъжественост на карта, демек - лови риба. Без бира, хващането на рибоци щеше да'й просто непоносимо! За твой късмет съм докарал тъмън две хладилни чанти. И са тъпкани до горе, момче!
- Ама чичо, аз не мога да пия още...
- Как тъй ни'мойш да пийш бе? Дванайсе' е идеалната възраст да почнеш да смучеш! Е, виж ма, на! Аз почнах тъмън на дванайсе' и виж докъде съм стигнал!
Скептично измерване с поглед от горе до долу.
- Ъ, не, благодаря, чичо. Но много мило от твоя страна.
- Бе ти сериозно ли!? Тоз твой татко те е превърнал в същинско църковно момче!
- Ама аз съм!
- А?...
- Аз СЪМ църковно момче! Помагам на отец Кирил за службата всяка неделя в католическата църква.
Минута пулене.
- Ама... Ние ни'мой да сме католици! Да не сме румънци!
- Мама е католичка...
- По дяв.... Уф, кълна ти се, момчето ми, докато се приберем, ше си станал истински Мъж, а не няк'во си лигаво църковно момченце!
- Ама на мен ми харесва в църквата...
- Абе кой ти е казал, че това е за ТЕБ? Всико е заради рибата, момче! Рибата и мъжествеността!
- Добре, чичо...
- А... чекай, чекай малко. Май сме вече на идеалното место. Огледай се, момчето ми. Усети ли как работи 'фатката с идеалното место? Далече сме от другите лодки, нъл?
Неуверено оглеждане във всички посоки.
- Да. И?
- И все пак сме достатъчно близо до тех, че ако некой 'фане нещо, да се засилиме нататъка и да идем да 'фанем и ний нещо, нъл?
- Но няма ли нашата лодка да подплаши рибата там?
- Пфу! Подробности некакви. Истинския Мъж никогаж не позволява на нек'ви си подробности да му попречат! Глей ся и се учи. Така! Готови сме да сложим стръвта по куките. Тука ли ти е въдицата?
- Да, чичо.
- Добре. Сега вземи един от онея червеи.
Погнусено изражение.
- Ъъъъгх...
- Може и да ти се струва гнусно, момче, но рибата просто ги обича! Хрускат ги като спагети. Зат'ва требе да се увериш, че целия червей е закачен на целата кука.
- Олеле! Очакваш да пробода този червей?!
- Е, не че той има нек'ви чувства, момче. Просто хвани двата му края и намушкай изедника. Както аз напра'йх с моя.
- Но той не ми е сторил нищо лошо! И сигурно си има семейство! Не мога да го убия!
- Червеите немат семейство, момчето ми. Те са създадени с тази една цел - риболова! Щото риболова е толкова важен! Сега го саможертвай тоя червей и да се приключва. На куката!
Неуверено движение с ръката.
- Прости ми, червейче...
(Далечен писък. "Аааааааа!")
- Браво! Усещането не беше ли страхотно?
- Чувствам се така... омърсен...
- Глупости! Скоро ще си натурален Мъж, момче! А сега идва забавната част: да фърлиш въдицата. Така, да видим сега. Хммм... Добре, момче, готов ли си?
- Да.
- Добре, добре. Сега. Отначало отпускаш един метър. Дръж пръчката хлабаво, но твърдо, като на канадска борба, ама опънато.
- Ъ?...
- ...Да овладееш тая хватка е второто най-важно нещо при фърлянето, момче. А самото фърляне е второто най-трудно умение у рибарлъка. Иска упражнения, умения и търпение. И късмет. Мнооого късмет. Бира, също. Много бира. За което (бълбук-бълбук) аз си отворих тая бира. Искаш ли глътка?
- Ъъъ, не, благодаря.
- Е, значи тая целата е за мене. Виж ся. Никой не е идеален, запомни го, момче. Тъй че аз малко залитам, преди да фърля. От бирата ще да е. Подсилва ми уменията, един вид. Нъл зна'йш за кво ти говоря.
(Бълбук-бълбук).
- Ухааа! Туй бирата е хубаво нещо. Виждаш ли, момче? Сега съм напълно готов да фърлям. Гледай тука ся. За да фърлиш като хората, ше требе да я размахваш колкото можеш по-силно. Просто требе да полудееш за неколко секунди, като брат'чед си Боби. После, таман като почти вече ше припадаш, избираш посока и внезапно замяташ пръчката колкото можеш по-далече. Ако го напра'йш както требе, веднага ше хванеш нещо! Гаранция!
- Наистина?
- Ъхъ! Но това почти никога не става. Има много възможни начини нещо с фърлянето да се обърка, момче. Веднъж, преди много време, както си ловях с чичо ми Живко, и изведнъж го бутнах у езерото!
- Айде бе...
- Да! Той никак не беше доволен, разбира се. Но аз бързо подкарах лодката надалече, преди да ме е докопал. Не си спомням дали успя да се върне на брега или не. Както и да е, туй не е единствения начин, по който фърлянето може да се обърка. Ако не внимаваш, можеш да се бутнеш сам себе си у водътъ. Или по-лошо, да си изгубиш пръчката! Затова требе да си внимателен. Сега гледай кво правя. Почваме!
Щуро танцуване в продължение на две минути, с някои движения, които едно църковно момче вероятно не би трябвало да вижда.
- Иииййййй.... яяаааааааа!!! - ... - Аргггхх подяволитеподяволите, закачи се у такелажа, пущината! Мамка му и прасе. Ти как се справяш, момче?
- Не знам, чичо... Добре ли се справих?
- Ми я да видим. Бреййй! Тва беше почти идеалното фърляне! Как го направи, момче??? Да не ви учат на нек'ви специални танцови стъпки в училище?
- Не. Просто завъртях малко с китката и кордата се пусна над водата. Без танци.
- Брей, глей ти! Идеално фърляне като за без танци. Момче, струва ми се, май имаш Талант!
- Какъв талант?
- Рибарския Талант! Виждам, че Съдбата ти е отредила да станеш голям рибарин. Прав бях, като те докарах тука. Изпитвам едно непреодолимо усещане за... Съдба!
- Ъм... Както и да е. И така, кога ще почне да кълве?
---
- Момче, требе да знайш едно нещо за рибарлъка. Рибата никога не кълве. Рибарлъка е просто седене в една лодка и чакане нещо да се случи, но то никога не се случва. Това е всичко, което требе да знайш. После, след четири-пет часа, когато вече не си усещаш задника, събираш такъмите и си тръгваме. Туй то е рибарството, момче. Не е ли гот?
Без отговор.
След половин час.
- Кое време е, чичо?
- Шест минава, вече се съмна съвсем. След малко ше почне да напича.
- (Просто някой да ме гръмне, моля...)
След някое време.
- Ехаа... Ей, това е живота!
- Толкова ми е скучно...
- Ммм-хмммм.
След половин час.
- Ей, чичо! Видя ли това?
- Не.
- Беше една риба! Скочи над водата. Видях я!
- Е, и?
- Ами... Беше готино...
След малко.
- Ахъм.
...
- Като си говорим за секс...
- Какво!?
- Е, ами момче, има повече от една причина да те доведа тука. Рибарството е хубаво нещо, помага на момчето да стане Мъж, а мъжете обичат да стават още по-големи Мъже. Но има и друго, което требе да научиш. И то е за секса.
- Не, благодаря, чичо!
- Не се заблуждавай! Дванайсе' е идеалната възраст да се научиш! И така, да започнем от самото начало...
Следва дълбоко поучителна и алкохолно подсилена лекция.
- Олеле...
- Интересно е, нали?
- Отец Кирил го описваше по съвсем друг начин.
- По дяв....! Забра'йх, че си църковно момче! Мамка му и прасе! Слушай ся, момче, просто забрави всичко, което ти наговорих!
- Ама ти каза, че...
- Забрави го! Нищо не си чул! Съвестта ми е чиста! Единственото, което ти требе да зна'йш е как да си уредиш среща. Ето как: когато ти харесва некое момиче, заведи я на няк'во место дето ше се забавлявате... опа, чакай... туй прозвуча кофти... Когато некое момиче ти харесва, покани я на среща. Това е. Туй е 'сичко, което требе да направиш. Разбра ли, момче?
- Да, чичо.
- Браво. Тюх!
Въздишка на облекчение.
- Мдааа. Среща. Помня как едно време извеждах леля ти по срещи. Толкова беше забавно. Хммм...
- ...
- Неколко пъти, след като се оженихме, даже я докарах на риболов.
- Тя затова ли те напусна?
Известно мълчание.
- Момче?
- Да?
- Ти да млъкваш!
- Добре, чичо.
---
- Виж, момче, погледни!
- Хмм?
- Виж твойта корда! Мисля, че фана нещо.
- Ей, чичо, прав си! Олеле, кордата ми мърда!
- Уха! Дръж здраво, момче! Спокойно! Първо правило като фанеш риба е НЕ СЕ ПАНИРАЙ. Липсата на паника е жизнено важно. Рибите могат да надушват страха. Ако подушат и частица страх, ше се откачат от куката и ше избегат с нищо повече от драскотинка. Не се паникьосвай!!!
Боричкане.
- Добре, добре! А сега какво да правя!?
- Добре... Сега, първо, фащаш пръчката и я държиш под ъгъл 30 градуса, за да опънеш максимално. Сега, много така наречени рибарски наръчници ше ти кажат, че най-добрия начин да я прилъжеш е да редуваш опъване с отпускане, но 'сичко туй са врели-некипели. Виж ся, аз и моя старец изнамерихме безотказен начин да се извади рибата. Така, 'начи опъваш кордата и си подпираш краката срещу стената на лодката... и изведнъж - хоп!
- Какво "хоп"?
- Подпри си краката! Бързо!
- Добре де...
ВВВВРРУУУУУУМММММ!!!!! *Цънннннк!*
- Урраааааа!!! Виж я само, момче! Твоя първи рибок! Ей т'ва е силата на титановата сплав!
- Къде е!?
- Във въздуха!
- Чичо, залегни!
Бум-бам-тряс!
- Ооооох...
- Ха-ха! Добро попадение, чичо! Получи риба право в носа. Хи хи хи!
- Хъм. Ако туй е риба, аз съм индианец. Това тука е ботуш! Мамкаму мамкаму мамкамуипрасе! Скапаната шибана обувка ме фрасна право у лицето! Охххх!... Смяташ го за смешно, а? Я да видим колко ше ти е смешно, като те фърля зад борда!
Пляссс!
- А? Сега не ти е смешно, а? Да не фръкнеш като тая обувка!
- Вече обичам риболова! Забавен е!
Нечленоразделно мърморене.
- Опа, момче, погледни нататъка. Май се задават неприятности.
- Неприятности ли?
- Помниш ли какво ти казах за местото и как сме достатъчно близо да се приближим до другите рибари, ако фанат нещо?
- Аха.
- Е, дръж се сега. 'Щото ние не сме единствените, дето правят така. И другите рибари го правят. И ето ги - идват.
- ...Те опасни ли са?
- Обикновено не. Но аз съм се подготвил, за всеки случай.
- Чичо! Това пушка ли е!?
- Ма разбира съ! Големи пушкала за големи проблеми, както викаше стареца ми!
Бррръммм...
- Хей, вие там? Риба ли хванахте?
Щрак-щрак.
- Кой пита, брато?
- Ей, спокойно! Нищо не искаме от вас!
- Аха? Давай, разкарай се по-бързо оттука! Нема ник'ва риба за тебе, нещастник!
- Добре... добре... Ето, тръгвам си...
Брръмм...
- Виждаш ли, момче, как истинския рибарин требе да защитава улова си! Винаги требе да е нащрек за натрапници. Винаги требе да има подръка една пушка, за да се изправя срещу тъкъви заплахи. Или ако може картечница. (Аз предпочитам автоматичните карабини, 'щото правят повече касапница и имат много готин и мощен откат).
- Ама чичо, ние даже не сме хванали никаква риба. Хванахме една обувка.
- Ти да мълчиш, момче!