![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналият уикенд предостави поредната добра възможност за интересен излет - този път бих път чак до отсрещната страна на Балкана. Никога преди не бях посещавал района на Червен бряг и Луковит, а в случая две основни забележителности приковаха вниманието ми: пещера Проходна и екопътеката на река Панега.
Маршрутът:
Походът започва от гара Червен бряг. Веднага, след като разтоварвам двуколесника от софийския влак, подхващам въртенето на педалите в югозападна посока.
Червен бряг е откровено социалистически и партизански град, за което свидетелстват многобройните паметници на тази тематика.
Макар и вече отдавна излязла от дълбокото си дефиле при Мездра, река Искър продължава да се врязва в карста на границата между Предбалкана и Дунавската равнина - районът между Роман и Червен бряг е изключително живописен, а по най-дългата река в България често се редуват малките ВЕЦ-ове.
Черният път нагоре по течението на Искъра се оказва доста наводнен след наскорошните порои, а поради това, че отдавна не е поддържан след гара Реселец, на места е доста труднопроходим. Все пак красотата на такива скални феномени като Реселешките кукли е някаква утеха сред трудното провиране през шубраците.
След почти двучасово пъплене по едва различими пътеки и едно-две цамбурвания в кални локви, най-сетне се добирам до ВЕЦ Карлуково - след последния от поредицата железопътни мостове, завършекът на първия и най-труден етап от похода изглежда вече близо.
Вилна зона Провъртеник е разположена край красив завой на река Искър, точно срещу надвисналия отсреща природен феномен Провъртеника.
Тук се намира едноименната хижа, както и цял комплекс от интересни каменни къщички, които напомнят на градчето Бедрок от филмчето за семейство Флинтстоун.
Отначало този четириног приятел ме посреща с лениво любопитство, но след няколко разменени милувки решава да ме последва по-нататък по пътя. Едва ли е предполагал какво катерене под засилващото се пладнешко слънце го очаква. В интерес на истината, по-късно през деня пътищата ни с него ще се пресекат поне още два-три пъти, при това на най-невероятни места по маршрута!
Скалата Провъртеника има формата на величествената каменна кула, която се издига над дузина други по-малки образования. "Голямата кула" има дупка на върха си, като по време на лятното и зимното слънцестоене през нея преминават слънчевите лъчи. Смята се, че в древността мястото е служело за древна обсерватория.
Гара Карлуково е изходна точка за доста интересни пътешествия в околността - тук се намира цял комплекс от скални феномени, носещи събирателното название "Карлуковски карст".
Темата на Флинтстоун е добре подчертана и от статуите край пътя.
Скромният информационен център представлява каменен подслон, който стърчи навръх бърчината при разклона за Националния пещерен дом и паркинга при пещера Проходна.
Паркингът в подстъпите към основната туристическа атракция в района вече е започнал да се запълва с коли и автобуси, а край сергиите с магнитчета при входа към пътеката пъплят върволици от любопитни посетители. След кратка закуска, аз също се гмуркам сред прохладната зеленина на пътеката.
Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Тя представлява естествен скален мост с дължина 262м. Има 2 входа - голям и малък. От малкия вход с височина около 35м тръгва самата пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България - 45м).
Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - "окна". Именно "окната" правят пещерата толкова уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича "Очите на Господ", а понякога и "Очите на Дявола". Гледани под определен ъгъл, те дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат "сълзи". Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван - невероятната симетрия и разположение на окната навява страхопочитание и чувство за мистерия. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е "Време разделно" (1987г).
От големия вход пък се провеждат бънджи скокове. Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло се водят за едни от най-трудните в България.
Пещерата е достъпна за туристи през цялата година. Не е необходим водач. Желателно е да се внимава през студени зимни дни заради образуващите се по тавана и около окната големи ледени висулки и опасност от подхлъзване.
До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Пътечка, започваща от дома, води до големия вход на пещерата.
Сградата на Пещерния дом е уникална със своето разположение - построена е в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От Пещерния дом се открива гледка към долината на река Искър, както и към пещера Проходна.
В хижата може да се спи, но е желателно да се направи предварителна заявка. До Пещерния дом се достига по отбивка на пътя Луковит - Карлуково. Пещерният дом и пещера Проходна са част от 100-те национални туристически обекта.
От панорамните тераси на Пещерния дом се разкрива страхотна гледка към Искъра, карстовите каньони наоколо, гара Карлуково и Дома за психично болни.
Недалеч от Пещерния дом, след не особено продължително, но доста стръмно спускане по камениста пътека, се слиза до изсечения в скалите скален манастир Света Марина.
Манастирът представлява малка площадка с параклис и се намира на сто метра под самия Пещерен дом. Пътеката не е дълга, но е стръмна и макар привидно обезопасена, е доста опасна. Поставени са указателни табели. Пътеката е доста екстремна на места, но гледката от нея наистина си заслужава.
Скалният манастир се състои от малка църква и дворче. Може да се запали и свещ. Църквата е построена през XIVв и според кратката историческа справка, намираща се до входа й, се смята за уникален паметник на българското средновековие. Била е обитавана от монаси - исихасти.
Следва обяд в ресторанта на Пещерния дом, преди да се отправя на втория етап от пътешествието.
Следва: Част II (Парк Панега)
Маршрутът:
Походът започва от гара Червен бряг. Веднага, след като разтоварвам двуколесника от софийския влак, подхващам въртенето на педалите в югозападна посока.
Червен бряг е откровено социалистически и партизански град, за което свидетелстват многобройните паметници на тази тематика.
Макар и вече отдавна излязла от дълбокото си дефиле при Мездра, река Искър продължава да се врязва в карста на границата между Предбалкана и Дунавската равнина - районът между Роман и Червен бряг е изключително живописен, а по най-дългата река в България често се редуват малките ВЕЦ-ове.
Черният път нагоре по течението на Искъра се оказва доста наводнен след наскорошните порои, а поради това, че отдавна не е поддържан след гара Реселец, на места е доста труднопроходим. Все пак красотата на такива скални феномени като Реселешките кукли е някаква утеха сред трудното провиране през шубраците.
След почти двучасово пъплене по едва различими пътеки и едно-две цамбурвания в кални локви, най-сетне се добирам до ВЕЦ Карлуково - след последния от поредицата железопътни мостове, завършекът на първия и най-труден етап от похода изглежда вече близо.
Вилна зона Провъртеник е разположена край красив завой на река Искър, точно срещу надвисналия отсреща природен феномен Провъртеника.
Тук се намира едноименната хижа, както и цял комплекс от интересни каменни къщички, които напомнят на градчето Бедрок от филмчето за семейство Флинтстоун.
Отначало този четириног приятел ме посреща с лениво любопитство, но след няколко разменени милувки решава да ме последва по-нататък по пътя. Едва ли е предполагал какво катерене под засилващото се пладнешко слънце го очаква. В интерес на истината, по-късно през деня пътищата ни с него ще се пресекат поне още два-три пъти, при това на най-невероятни места по маршрута!
Скалата Провъртеника има формата на величествената каменна кула, която се издига над дузина други по-малки образования. "Голямата кула" има дупка на върха си, като по време на лятното и зимното слънцестоене през нея преминават слънчевите лъчи. Смята се, че в древността мястото е служело за древна обсерватория.
Гара Карлуково е изходна точка за доста интересни пътешествия в околността - тук се намира цял комплекс от скални феномени, носещи събирателното название "Карлуковски карст".
Темата на Флинтстоун е добре подчертана и от статуите край пътя.
Скромният информационен център представлява каменен подслон, който стърчи навръх бърчината при разклона за Националния пещерен дом и паркинга при пещера Проходна.
Паркингът в подстъпите към основната туристическа атракция в района вече е започнал да се запълва с коли и автобуси, а край сергиите с магнитчета при входа към пътеката пъплят върволици от любопитни посетители. След кратка закуска, аз също се гмуркам сред прохладната зеленина на пътеката.
Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Тя представлява естествен скален мост с дължина 262м. Има 2 входа - голям и малък. От малкия вход с височина около 35м тръгва самата пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България - 45м).
Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - "окна". Именно "окната" правят пещерата толкова уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича "Очите на Господ", а понякога и "Очите на Дявола". Гледани под определен ъгъл, те дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат "сълзи". Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван - невероятната симетрия и разположение на окната навява страхопочитание и чувство за мистерия. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е "Време разделно" (1987г).
От големия вход пък се провеждат бънджи скокове. Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло се водят за едни от най-трудните в България.
Пещерата е достъпна за туристи през цялата година. Не е необходим водач. Желателно е да се внимава през студени зимни дни заради образуващите се по тавана и около окната големи ледени висулки и опасност от подхлъзване.
До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Пътечка, започваща от дома, води до големия вход на пещерата.
Сградата на Пещерния дом е уникална със своето разположение - построена е в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От Пещерния дом се открива гледка към долината на река Искър, както и към пещера Проходна.
В хижата може да се спи, но е желателно да се направи предварителна заявка. До Пещерния дом се достига по отбивка на пътя Луковит - Карлуково. Пещерният дом и пещера Проходна са част от 100-те национални туристически обекта.
От панорамните тераси на Пещерния дом се разкрива страхотна гледка към Искъра, карстовите каньони наоколо, гара Карлуково и Дома за психично болни.
Недалеч от Пещерния дом, след не особено продължително, но доста стръмно спускане по камениста пътека, се слиза до изсечения в скалите скален манастир Света Марина.
Манастирът представлява малка площадка с параклис и се намира на сто метра под самия Пещерен дом. Пътеката не е дълга, но е стръмна и макар привидно обезопасена, е доста опасна. Поставени са указателни табели. Пътеката е доста екстремна на места, но гледката от нея наистина си заслужава.
Скалният манастир се състои от малка църква и дворче. Може да се запали и свещ. Църквата е построена през XIVв и според кратката историческа справка, намираща се до входа й, се смята за уникален паметник на българското средновековие. Била е обитавана от монаси - исихасти.
Следва обяд в ресторанта на Пещерния дом, преди да се отправя на втория етап от пътешествието.
Следва: Част II (Парк Панега)
