asthfghl: (Me = idiot.)

Ако спориш с човек, по-умен от теб - той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си, ще се поучиш, може би промениш. Защото само глупакът и мъртвият не променят мнението си.

Ако спориш с човек равен по ум на теб - никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата, от преплитане на интелекти, от играта на доводи. Удоволствието ще е в средствата, начина, по който ти се изразяваш и другия се изразява. Като танго на аргументите /дори и пълни противоположности/.  Единият прави крачка напред, другият - назад и... после ролите се сменят.

Ако спориш  с човек с по-слаб ум - то спорѝ не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш?
asthfghl: (Me = idiot.)

Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)

Това е познанието: не дали ще изгубим играта,  а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем за следващите Игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.
Така е от гледна точка на разума. Но за дълбоко наше съжаление „усещаме” всичко, което ни се случва първо със сърцето и трябва да изминем (или поне да се опитаме да извървим) дълъг път до мъдрите, обективни поуки и заключения.

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)

Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой друг би ги взел.

Досущ като кучето, което не гризе кокала си, но и на друг не го дава. Някаква форма на сантименталност ли е, чудя се, или просто отново проява на егоизма ни?

Вещите, пък и хората, са част от живота ни в даден момент, защото има причина да са там. Когато тази необходимост отпадне, когато освен, че не се нуждаем от нещо, то ни е и досадно излишно, защо да не го оставим?

Това собственическо чувство тормози не само нас. Когато имаш насреща човек със своите си потребности, които очевидно не можеш да удовлетвориш, но и не оставяш друг да го направи, несъмнено го наказваш. Защо трябва да е така? Страх от раздяла ли е или чисто човешка ревност, че ще намери липсвалото му при теб от друг?
asthfghl: (Me = idiot.)
https://encrypted-tbn0.google.com/images?q=tbn:ANd9GcTPaktq__xVYdDyV2zApjfMY-xarLtpC9Ofdx2K86BNv3rlYY7gRg

Толкова често вече, особено в празничните дни, си пожелаваме да вярваме в чудеса, защото се случвали! А дали е така?

Случват ли се или ние сами си правим чудесата в живота ни? Най-хубаво е нещо да ти се даде свише даром - лесна победа, неочакван обрат, затрогваща обич за жадната ти душа... Всяка сбъдната мечта е чудо!

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
http://visual-therapy.com/blog/wp-content/uploads/2011/11/time-warp.jpg

Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.

Понякога чувам да казват, че е хубаво всичко да става бавно, но славно, че когато вървиш крачка по крачка, стабилно, най-накрая постигаш целта. Така е, ако градиш нещо!

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
http://harshikaram.files.wordpress.com/2011/01/oasis-smaller.jpg

Красотата на пустинята е в това, че някъде в себе си тя крие кладенец.

Казват, че погледната през страстни очи, действителността става приказна. И отново на кръстопът питам – дали това е самозаблуда или е начин за оцеляване и съхранeние?

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
Децата хвърлят камъни по жабите заради забавлението, но жабите не умират наужким.

 „Дете” е нарицателно за недоразвит разум, за начало и устрем за учение, за невинност, за предвидими грешки, за Извинение. В толкова много отношения сме деца!

Почти ежедневно Животът ни изненадва и ние като децата се учим в движение, реагираме моментно, понякога необмислено или егоистично от нашата си гледна точка.

Разбираме ли, че всяко наше действие и поведение или думи само, имат отражение върху всички и всичко около нас? Не сме сами! И когато играем с камъчета в езерото може просто да си играем, но ей така невинно и на шега започват големите проблеми, защото не ги осмисляме като такива и не сме помислили да вземем мерки, за да ги предотвратим.

Нека не се заблуждаваме - няма абсолютна невинност. Всеки понякога и за нещо е виновен...

Осъзнатата вина е мощно оръжие, а неосъзнатата е добро извинение.
asthfghl: (Me = idiot.)
http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQCK5oGBpfe_NG5Hvte8BvatjoQdR-gs4uzvkOpMCWRiWGwyVRnKQ

По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.

Как сме станали това, което сме, как сме натрупали опит? Aми именно като сме Опитвали.

Най-сигурният начин да рaзбереш дали пътят е правилен е като тръгнеш по него. Но това е и най-болезненият начин, особено ако е грешният. Много е хубаво да си достатъчно зрял, достатъчно наблюдателен и малко мъдър, за да си правиш изводи от грешките на другите и, стъпвайки на техния опит, да криволичиш между проблемите, уцелвайки правилното решение. Но идва момент, в който никакви наблюдения, никаква теория не са приложими. Просто трябва да опиташ сам и сам да решиш топла или студена е водата. Рискуваш да се изгориш, рискуваш да замръзнеш, но и "рискуваш" да изпиташ задоволството, че водата е точно по твоя вкус.

Всеки има своя истина и своя гледна точка и ако за теб чашата е полупълна, за мен е полупразна. Истина е, че колкото и да разсъждаваме теоретично, рано или късно се стига до практиката и опита. Че то така са направени всички открития за заобикалящия ни свят – чрез Опит! Така ще трябва да откриваме и вътрешния си свят, да пишем Историята на собствения си живот.

За съжаление, на най-важните житейските кръстопътища няма пътни знаци.
asthfghl: (Me = idiot.)
http://us.cdn1.123rf.com/168nwm/jenden2005/jenden20050804/jenden2005080400007/2835131-toddler-age-boy-standing-on-sandy-beach-watching-the-ocean-waves-with-blue-sky-and-fluffy-clouds.jpg

Не съм толкова млад, че да знам всичко.

Казват, че само децата знаят какво търсят. Може би са прави...

Когато сме деца и нямаме опит, информация, принципи, не знаем кои сме, но всичко друго е толкова ясно. Няма съмнение – знаем какво точно искаме, макар и то да не е съвсем сложно за разбиране – храна, играчка и... обич.

Като ни понатупа живота вече искаме и едно и друго, пък дори двете да са противоположности. Все по-трудно е да осмислим какво точно искаме, но не смеем да си го признаем. Но обич – винаги и всеки иска. Само дето вече не е така просто.

С годините и натрупания опит съмнението във всяка истина от петънце се превръща в сянка. И тя преследва неотлъчно всяка нова идея, всяка позиция, всяка крачка от житейския ни път. Осъзнаваме предела на своите възможности и ето че вече познаваме Зрелостта.

И оттук нататък по пътя хвърляме камъчета с въпроси, чиито отговори не знаем, за да стигнем до мъдрата истина: Аз знам, че нищо не знам!
asthfghl: (Me = idiot.)
http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTNl6m9b0UQY6mRu586K9nTPl2BrB175MyilKP-JuQNlDUT7kp-Uw

Нека Ви разкажа една приказка за една наивна Мишка...

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
Най-добрият ми приятел е..... Неволята!

Странно защо всички търсим помощ в най-трудните си моменти отвън. Тичаме първо при при най-близките, родителите, приятелите и когато получим подкрепа, доволно въртим опашка като кученце, радващо се на малко нежност. Кризата отминава, въздъхваме дълбоко и продължаваме. Замисляме ли се обаче дали това ни направи по-силни и по-отговорни към собствения ни живот? Ние ли се справихме с проблема или друг ни го реши?

В днешния свят на комуникациите трудно ще останем сами в гората и като в приказката ще викаме Неволята. Избираме по-лесния начин – вдигаме телефона.
А когато все пак забием нос в стената, а няма никой на нашата улица? А когато заспалата гордост проговори и си самозабраним да се оплакваме и търсим подкрепа?

Тогава все пак срещаме Неволята!

Човек по дефиниция е социално същество и няма как да си наложим изкуствено бариери при комуникацията с другите. Но хубаво е понякога да обръщаме поглед навътре към себе си и да се опитаме сами да преминем отвъд проблема.

Помогни си сам, за да ти помогне и... Бог, Съдбата или просто друг Човек!
asthfghl: (Me = idiot.)


Зададеният въпрос носи повече информация дори от самия отговор.

Замислял ли си се, че когато питаш, насочваш разговора към неща, които те интересуват? В стремежа си да разбереш нещо от другата страна, сам се издаваш колко важно е това “нещо” за теб.

Естествено това не е правило, валидно за всички зададени въпроси във всеки един разговор. Има го моментът на обикновеното любопитство, на необходимостта да предразположиш събеседника, на любезността. Но когато говориш открито, когато човекът срещу теб е важен за теб, ровиш, обикаляш, подпитваш все нещо, което иначе не разбираш или не си сигурен, че разбираш правилно.

Когато питаме сме по-искрени! Отговорът може да е заобикаляне на въпроса, може да не носи никаква информация, може да е лъжа.

Ако искаш да разбереш мислите на човек, слушай внимателно не само това, което казава, но и това, за което пита...

asthfghl: (Me = idiot.)
Накарай мързеливия на работа, та да те научи на ум.

Едно еретично твърдение е, че мързелът движи прогреса. На пръв поглед това е по-скоро противоречие, оксиморон, но само на пръв.

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
Дайте и на най-дребния служител мъничко власт и той ще покаже, че я притежава!

Няма по-голяма подхранваща сила за самочувствието на някой от Властта във всичките й измерения. И ако някак си е разбираемо това поведение в професионалния живот на човек, то в личностните отношения е опасно и смачкващо.

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
Нямам нужда от приятел, който повтаря всяка моя стъпка - това чудесно прави и сянката ми.

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
За всяко крайно поведение причината е страхът!

Read more... )
asthfghl: (Me = idiot.)
http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTQ58zDZdftVW4S1Xf9qCJtRWmpJIJ_tNFQWfXptVDz2WOW-3gQ

- Какво те мъчи, сине, че не можеш да скриеш болката от мен?
- Нищо. Не ми се говори.
- Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
- Няма смисъл просто, мечтите са най-жестокото наказание. Самонаказание.
- Но животът, преди да ти даде крила да полетиш, ти счупва краката. Мечтите са поглед в бъдещето - единствената машина на времето, пълна свобода, необятност. Как може това да бъде наказание?
- Мечтателят е човек, който вижда пътя си само на лунна светлина и наказанието му е, че вижда  зората преди останалия свят. Не съм готов да посрещна зората!
- Не осакатявай душата си, дете мое. Разочарованието дебне от всеки ъгъл да нападне надеждата. От теб зависи дали ще се заровиш в оковите на реалността, или ще оставиш открехнат прозореца към звездите.
- Със затворени очи животът е по-хубав.

July 2017

M T W T F S S
     12
3 4 5 6789
1011 12 13141516
17181920212223
24252627282930
31      

Syndicate

RSS Atom

Style Credit

Expand Cut Tags

No cut tags
Page generated 25 Jul 2017 16:50
Powered by Dreamwidth Studios