asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
Хладна неделна сутрин на 1550 м надморска височина. Споменът за фурната на ниското поле е останал някъде далеч назад. На излюпване изпод нощния ми подслон зъбите дори леко тракат. А с първото разтъркване на очите се ококорвам - посреща ме невероятна гледка! Отсреща, отвъд западния край на Големия Беглик, темето на Ташбоазкото кале лениво изплува изпод гъстите талази, които са се разстлали над язовира.



Без много да се помайвам, нагълтвам един голям сандвич с телешко и маруля и поемам спокойно обратно по полу-асфалтирания път към Стената. Първите срамежливи слънчеви лъчи ме гъделичкат по лицето, докато с въздишка пълня дробовете до краен предел с острия, уханен планински въздух.





На няколкостотин метра нагоре по Беглишката река се намира малкият водоем Беглика, или още Малък Беглик. Край бреговете му е устроено живописно вилно селище, а зад него, нагоре по баира започва едноименното ловно стопанство. Мястото е чудесно за бивакуване. Пълня бутилките с прясна ледена вода и поемам нагоре по пътя.







Първите няколко километра по шосето са постепенно изкачване, докато се достигне до Чукурското дере. Тук няколко потока се извиват успоредно в невъобразима плетеница от меандри и мочурища, докато най-сетне се съберат тъкмо при разклона за малкия язовир Тошков чарк. Пътят дотам е 8 км, така че си набелязвам тази отбивка за някое по-нататъшно посещение.





В подножието на стръмния връх Орловец при голямата стара чешма е изграден нов параклис и просторен паркинг. Тук в разстояние от два километра има няколко отлични места за отдих.





Местността Картала с почивните вили на Министерството на Отбраната е най-високата точка от пътуването - 1669 м. Оттук нататък следват около 30 км бясно спускане по шосето.







Сигурно ще са ми нужни часове, за да опиша всички предимства, с които Родопите завинаги са спечелили сърцето ми - от широките, разляти лъки, до сенчестите смесени гори и закътаните сред боровете подслони с дъх на чам и ромолящи чучури. Никак не ми се връща обратно в зноя на равнината, но неделният ден напредва и аз продължавам да стискам спирачките, докато двете колела тихо свистят по асфалта.



Профучавам през гордия, а сега - напечен от слънцето Батак. Тук животът тече на забавен каданс, а местните са се изпокрили под дебелата сянка на чардаците.





Седемнайсетте километра до Пещера минават неусетно, а дълбокият каньон на Стара река предлага така нужната прохлада по целия път.



Пристигам в Пещера малко преди обяд - тъкмо навреме за едно последно похапване, преди да се натоваря на влака обратно към Пловдив.





Двудневното пътешествие до сърцето на Родопите ме срещна с най-рядко населената зона в цяла България, а аз останах очарован и изпълнен с копнеж да се завърна по тези места час по-скоро.



From:
Anonymous (will be screened)
OpenID (will be screened if not validated)
Identity URL: 
User
Account name:
Password:
If you don't have an account you can create one now.
Subject:
HTML doesn't work in the subject.

Message:

 
Notice: This account is set to log the IP addresses of everyone who comments.
Links will be displayed as unclickable URLs to help prevent spam.
Page generated 20 Sep 2017 07:29
Powered by Dreamwidth Studios