asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
След ранното ставане на втория ден и бавното проправяне на път обратно покрай обрулените от морския вятър брегове към залива Св. Параскева, тричасовият плаж ми идва освежаващо. Но ето, че трябва да сложа край на излежаването и да поема по пътеката към светилището Бегликташ. Обръщам гръб на живописния фиорд на Св. Параскева и започвам да бъхтя нагоре по стръмния скат.


Пътеката е вече добре позната и отлично обозначена със синя маркировка. Тя криволичи покрай огромни заоблени канари, сред които и до днес се усеща духът на изнизалите се хилядолетия. Сякаш всеки миг очакваш иззад поредния обрасъл завой да изникне върволица тракийски поклонници, облечени в тоги и поели на поклонение към някое от многобройните светилища.


По пътя за кратко се отклонявам по една странична пътечка, която ме отвежда до надвисналите над залива Зигра скали. Тук е царството на морските птици - чайки, гларуси и корморани. А вълните се бият бясно далеч долу в дъното на почти отвесната каменна стена. Тук времето сякаш отдавна е спряло в света такъв, какъвто е бил още преди човека, и отказва да върви в крак с модерната цивилизация.

 


Маслен нос ме приканва отдалеч - не след дълго ще се озова именно там.


Но първо няма как да се мине без посещение на най-популярното място в този район - самото светилище Бегликташ с неговите мистични каменни великани...

 

 


...причудливи образувания...

 


...и разбира се, несекващите върволици от туристи от близки и далечни земи.

 


Допреди година-две единственият начин да се достигне охраняемата база при фара на Маслен нос и прилежащите плажове бе черният път по източното крайбрежие на полуостров Вътрешния бурун. Но сега от светилището до носа води пряка нова туристическа пътека, озаглавена "По стъпките на римляните". Действително, тя следва някогашния римски път, по който местният колониален гарнизон е контролирал околните пристанища. Маршрутът е лек и приятен, като се изминава за не повече от 45 минути през рядка гора.

 


А тюркоазеното море се подава иззад всяка просека и все тъй примамва пътника с искрящата си дива красота.


Точно на мястото, където горската пътека се присъединява към черния път откъм Приморско, следвам едно отклонение, което ме отвежда до панорамния ръб на източното крайбрежие. Оттук може да се разгледа най-недостъпната точка по тези места - заливът Зигра.


Наричат Маслен нос "последното парченце от Рая". Тук, в подножието на морския фар, на едно място са събрани няколко забележителности, а духът на романтика накрай света може да се усети от всяко стръкче и камъче. Освен новия параклис Свети Никола, тук има и уникален подводен параклис, както и тюленова пещера, които са достъпни само с водолазна екипировка.

 


Тук е охраняемият вход към забранената зона при носа, а отдясно на пътя към плажа и кея се спускат стръмни дървени стълби. Откъм посипания с едър бял пясък плаж се откриват спиращи дъха гледки през наниза от заливи в южна посока към Приморско, Китен и цяла Странджа.

 
Удобната права тояжка ми е постоянен спътник през целия преход. Немалко са моментите, в които ми спестява неприятни изненади, тъй като час по час почуквам с нея по земята, за да пъдя отдалеч всевъзможните влечуги, които се припичат насред пътя.

 

 


Без много да се помайвам, поемам по коларския път, все покрай източното крайбрежие на големия полуостров. Край пътя често могат да се видят подобни останки от кладенци, използвани за поддръжката на водоносните тръби към базата на Маслен нос.


При заливите Стомопло и Мириус са изградени поредица от мидени ферми, а катерите от Приморско редовно събират улова от мрежите.

 

 


По цялото крайбрежие, сред гъстата сянка на гората са устроени импровизирани заслони, навеси и биваци за рибарите и любителите на дивото къмпингуване в пряк досег с природата.

 


Тук е рай за планинските велосипедисти и мотоциклетисти, а достъпът до заливите е възможен предимно с високопроходим автомобил.


Големият залив Мириус е отворен широко на изток към морето и е първото място, до което пътят е достатъчно добър и за обикновени превозни средства. В този неделен следобед единствените му обитатели са чайките и кормораните, а няколко рибарски лодки вече се оттеглят покрай него в южна посока.

 

 


Не липсват и следите от социалистическата епоха - паметник на безименен съветски войник, загинал на това място през Втората световна война.


Последният етап от прехода до плажа Перла води през гъсти гори, кръстосвани от плетеница от чакълени пътища.


Плажът Перла със старата запустяла резиденция на Тодор Живков е интересен със своите крайбрежни дюни, запазени до днес в оригиналния си вид. Край тях е и блатото Стомопло с уникалното си биоразнообразие.

 

 

 

 


Входът към зоната на Бегликташ бележи и началото на град Приморско - последна спирка от моето двудневно скиталчество. Поемам дълбоко дъх и се гмуркам обратно в цивилизацията, като си обещавам скоро да се завърна пак по тези магически места.
Page generated 25 Jul 2017 16:49
Powered by Dreamwidth Studios