asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
Потънали кораби, удивителни фиорди, древни крепости, пиратски пристанища и мистични легенди за изчезнали съкровища - всичко това е сбрано на една сравнително малка територия край полуостров Вътрешния бурун между устието на река Ропотамо и плажа Перла на север от Приморско. След миналогодишното си кратко посещение в този район (където ударението беше главно върху древното светилище Бегликташ), този път реших да пробвам нещо по-различно - диво бивакуване сред закътаните заливи на това магическо място. И не съжалих!

Маршрутът:


Пристигнах следобед на първия ден при бариерата на входа на резервата Ропотамо - оттук до залива Св. Параскева води удобна сенчеста пътека. Разстоянието се изминава за по-малко от час.


На около километър след отбивката вдясно от основния път за Ропотамо има ново разклонение, като е важно да се държи все дясната пътека - лявата води до нос Коракя и е забранена за преминаване.


Точно преди пътеката да излезе при дълбокия залив Св. Параскева, отляво могат да се забележат останките от едноименния кръстокуполен параклис


Св. Параскева е прекрасен тих залив, до който може да се стигне и откъм комплекса Бегликташ. Подобно на толкова много малки и по-големи скалисти заливчета в района, мястото е уединено и спокойно. По това време на годината морето е придобило особени зелени оттенъци заради сезонното цъфтене на планктона.

 


Според предварителния план мястото, където ще прекарам нощта, е при следващия залив - Малката Параскева, или още Флуру. Дотам води тясна пътека, която се губи сред шубраци и долмени и проследява скалистия бряг в продължение на километър в североизточна посока. Тук могат да се видят уединени рибарски пристани, а отсреща в далечината се извисява грамадата на Маслен нос.

 


С напредване на деня и заради дъждовното време, по острите като бръсначи камъни започват да играят странни сенки, а морето и небето сякаш се сливат в едно.

 

 


Ето го най-сетне и закътаният залив Флуру. Плажът е отрупан с едри кръгли камъчета, а водата е като мляко.

 


Това място, заедно със Св. Параскева, е било сред четирите древни пристанища на древната крепост Ранули (Вълчаново кале). По-късно през Средновековието те са се използвали и от местни пирати за укритие и отправна точка при набезите им. Според легендата, след като нападнал и разграбил една османска галера, Вълчан войвода скрил съкровището някъде из околните чукари в близост до Ранули - което е и причината районът дълго да е претърсван от иманяри. При следващия залив в посока към нос Коракя са останките от потъналия кораб Жак Фресине - достъпни за водолази. Самият залив е кръстен на кораба. Онези места ще посетя може би следващия път.

 


Веднага бързам да устроя бивака, преди да ме е заварило здрачаването.

 


Следващата ми задача е да събера достатъчно дърва за лагерния огън. Все пак наденичките няма да се опекат сами!


Вечерта бавно се спуска над залива Флуру, а аз правя едно къпане в хладните му води, както и последни приготовления за нощуване.

 


С последните слънчеви лъчи, над спокойното като тепсия море сред пукота от съчките се издигат искрите на буйния огън. Последните най-големи дънери оставям да горят цяла нощ, за да пъдят дивеча надалеч.


На сутринта още по развиделяване цялата гора оживява - славеите запяват чудните си песни, а морето ме поздравява с шепот за добро утро.

 


Пътят обратно към Св. Параскева ме отвежда сред буренясали била и нащърбени зъбери, надвиснали от главоломни висоти над огледалното море.

 


Каменните истукани са вездесъщи - целият район е осеян с хиляди долмени с най-причудливи форми.

 

 


Взимам си последно довиждане с Флуру и се отправям обратно към цивилизацията.

 


Рибарите откъм Маслен нос са подранили още с първо развиделяване, за да приберат час по-скоро улова от мрежите.

 


Отново се спускам към Св. Параскева.
 



 


Времето се е оправило и слънцето обещава да пече безпощадно през целия неделен ден. Използвам възможността да направя едни слънчеви бани край устието на планинския поток, преди да е станало прекалено горещо.

 

 


От Св. Параскева до известното светилище Бегликташ води добре обозначена, маркирана в синьо-бяло туристическа пътека. Целият преход е около 40-50 минути. Обръщам гръб на залива и се отправям на втория етап от пътешествието.

 


Следва: Част II - Бегликташ и Маслен нос.
Page generated 25 Jul 2017 16:49
Powered by Dreamwidth Studios